Пчелни продукти с хранителни и лечебни свойства Печат Е-мейл

Пчелните продукти с хранителни и лечебни свойства са пчелният мед, пчелният прашец и пчелното млечице. Те съдържат всички необходими за човека хранителни вещества: въглехидрати, липиди, белтъчини, витамини и минерали. Тяхната биологична стойност се дължи на богатото съдържание на ензими, аминокиселини, антибиотици, хормони и др. Голям брой от тези вещества пчелите получават наготово от лечебните растения. За разлика от фармацевтичните препарати, в които се използват същите растения като суровина, лечебните вещества в пчелните продукти се намират в натурален вид.
Освен за лечение на някои заболявания, общо укрепване на организма и повишаване на съпротивителните му сили, пчелните продукти и особено медът са подходящи и като ежедневна здравословна храна.
Мед и медолечение
Медът е използван като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години, медът се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.
Според вида на растенията от които е събран нектарът, медът бива полифлорен (от различни растения) и монофлорен (предимно от един вид растения). Установено е, че медът приема хранителните и лечебни свойства на растенията, от които е получен.
Химичният състав на меда е сложен. Въглехидратите са основният му компонент и съставляват около 95-99% от сухото му вещество. Белтъчините се съдържат в малки количества (0,3-0,5%), но имат голямо значение, особено за организма на децата. От микроелементите най-застъпени са: калций, натрий, фосфор, желязо, хлор, сяра, йод, манган, силиций, алуминий, телур, кобалт и др. В малки количества са установени следните витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), никотинова киселина, пантотенова киселина, С (аскорбинова киселина). В меда е установено наличие на флавоноиди (0,1%), които влияят върху пропускливоста на капилярите и тяхната чупливост. Те притежават спазмолитично, коронароразширяващо, противовъзпалително и регенеративно действие. Антибиотичните вещества в меда според някои автори имат растителен произход (т.нар. фитонциди) и зависят от растението, от което е получен медът. Според други автори антибактериалната активност на меда се дължи на натрупването в него на водороден прекис.
Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергетичен материал за мускулите, сърцето и нервната система. Известно е, че при спадане нивото на кръвната захар, намалява както умствената, така и физическата работоспособност. Въглехидратите увеличават количеството на гликогена в черния дроб и с това подпомагат активно обменните процеси в него и детоксикиращата му функция. Тяхното пълно изгаряне освобождава бъбреците от допълнителна дейност и по такъв начин ги щади, като подобрява отделителната им функция и така се улеснява излъчването на отпадни продукти от организма.
Съдържащите се в меда витамини, макар и в малки количества, влияят на обмяната на веществата и подпомагат функцията на жлезите с вътрешна секреция.
Етеричните и смолисти вещества в меда имат леко възбуждащо действие, особено върху кръвоносната и нервната система и тонизират организма.
Основен начин на употреба на меда е вътрешното му приложение. Когато се цели повлияване на процеси в горните дихателни пътища е необходимо медът да се задържи в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната лигавица. Може да се приема и разтворен в топло мляко, чай или в комбинация с прополис. Когато се използват неговите антимикробни свойства при заболявания на стомашно-чревния тракт (ентерити, колити), се препоръчва да се приема под формата на гъст воден разтвор.
Медът, поставен върху рана, води до прилив на кръв и лимфа. Той предизвиква отделянето на обилен секрет, който почиства раневата повърхност. Към този ефект на механично почистване на раната се добавя и неговото антибактериално действие, както и на съдържащите се в меда флавоноиди, които от своя страна засилват регенеративните способности на клетките. Медът влияе благоприятно на раневия процес на кожата и лигавиците и стимулирайки гранулирането и епителизацията. Лечението се провежда чрез намазване на раната с мед или се правят бани с 30 % воден разтвор на мед. Постига се бързо очистване на раната от гнойната секреция и последващо епителизиране.
Епителизиращото и антибиотичното действие на меда се използват и за лечение на възпалителни заболявания на устната кухина и влагалището. Медолечение под форма на смучене на късче озахарен мед или масаж на венците се прилага при пародонтоза.
Въз основа на антибиотичното, противовъзпалителното, кардиотоничното, регенеративното, имуностимулиращото и други въздействия на меда, той е показан като главно или помощно средство при лечението на следните заболявания: стомашно-чревни (стомашна и дуоденална язва, гастрит, колит и запек), дихателни (на горните дихателни пътища), сърдечно-съдови (микрокардиосклероза, хипо- и хипертонии и др.), гинекологични (ерозио на шийката на матката, трихомонално възпаление на влагалището) и др. Препоръчва се в диетата на бъбречно и чернодробно болни, при неврози, както и за профилактика на различни заболявания. Единственото противопоказание за употреба на меда е рядко срещащата се непоносимост към него. При болни с ограничение на захарите (напр. диабетици), употребата на меда е относително противопоказание.
Многобройните съставки на меда подпомагат функциите на стомашно-чревния тракт, нормализират киселинността, регулират ферментационните процеси, а захарите му се резорбират направо без да дразнят стомашната лигавица. Начинът на приемане на меда при стомашни заболявания влияе на стомашната киселинност. Приемането му непосредствено преди ядене, разтворен в студена вода, спомага за повишаване на стомашната секреция и обратно, приемането му 1 ½ - 2 часа преди ядене разтворен в топла вода или отвара от билки, понижава стомашната секреция. Затова болните със стомашна и дуоденална язва следва да приемат меда 1 ½ - 2 часа преди ядене. При болни с гастрит е необходимо да се изследва киселинността на стомашния сок, тъй като тя може да бъде както понижена, така и повишена.
Медът подобрява перисталтиката на червата и регулирайки изпразването им влияе благоприятно при хроничен запек.
Пчелният мед действа успокояващо на нервната система. Той може да се използва като помощно средство при неврози, придружени с безсъние. Тогава той се приема 3 часа след вечеря.
Медът се използва и в козметиката под форма на медни кремове или маски, които омекотяват кожата, като предотвратяват възпалителните процеси по нея, както и появата на бръчки.



 
< Предишна   Следваща >
GTranslate
EnglishFrenchGermanItalianPortugueseRussianSpanish
 
Търсене