Пчелни продукти с хранителни и лечебни свойства Печат Е-мейл

Пчелен прашец и поленотерапия
Пчелният прашец е пряк продукт на цветния прашец. Най-голямо количество цветен прашец пчелите събират през месеците април, май и юни, когато той е необходим за отглеждане на личинките. Свежият прашец съдържа 25-30 % вода и лесно подлежи на разваляне, ако не бъде изсушен своевременно.
Пчелният прашец е богат на важните за човешкия организъм незаменими аминокиселини, които многократно превъзхождат аминокиселините, съдържащи се в говеждото месо, яйцата и сиренето. Ако в диетата отсъстват други източници на незаменими аминокиселини, прашецът би могъл да осигури на организма минималната потребност от тях чрез средната доза от 15 гр. дневно.
Прашецът притежава висока хранителна стойност – на него не може да съперничи нито един друг естествен продукт. Освен това той има и лечебни свойства, дължащи се на съдържащите се в него в голямо количество ензими, витамини, антибиотични вещества, микроелементи, флавоноиди и др.
Пчелният прашец има добре изразен анаболен ефект. Той е източник на голямо количество белтъчини. Прави впечатление, че личинките, които от 4 –ия ден започват да се хранят с прашец, за много кратко време нарастват 1200 – 1500 пъти. Анаболният ефект е резултат не само на високата калоричност на прашеца, но се дължи и на комплекс от ценни биологични вещества, т.нар. “ускорители на растежа”.
Прашецът има регулиращо въздействие върху стомашно-чревния тракт. Съдържащите се в него ензими (амилаза, каталаза и др.) стимулират стомашната секреция и способстват за нормализирането на перисталтиката на червата. Откритият в прашеца антибиотик има значителна активност спрямо чревната патогенна флора, като същевременно стимулира непатогенната, което е от особено значение при лечението на чревната дисбактериоза. Особено благоприятно се оказва комбинираното приложение на прашеца с прополис.
Благодарение на значителното съдържание на витамини, аминокиселини и др. пчелният прашец действа тонизиращо и общостимулиращо на организма.
За да се предпази от плесенясване, прашецът трябва да се съхранява в добре затворени съдове и на сухо място. Лечебната доза за възрастни хора е 30-40 гр. дневно, взети на 3 пъти 1-2 часа преди ядене. За профилактика или поддържащо лечение се приемат по 15-20 гр. дневно. При деца от 6 до 12 години се препоръчва в доза 10-15 гр. дневно, а при деца от 3 до 5 години по 5-10 гр. дневно. Пчелният прашец трябва да се приема редовно. Най-подходящо е провеждането на два тримесечни курса годишно: първият от началото на зимата до началото на пролетта, а вторият от началото на лятото до есента. При приемането прашецът трябва да се сдъвква добре и да се погълне с малко количество вода. Може да се взима и в комбинация с мед в съотношение 1:1 или 1:2 по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.
Пчелен прашец се използва и при състояния на психическа и физическа преумора, резултат от различни заболявания, пренатоварвания, изтощение (възрастово и невротично). Добър ефект има при липса на апетит у деца, забавен растеж и забавено никнене на зъбите.
Въз основа на неговия хранителен, градивен и противоанемичен ефект, пчелният прашец се прилага при лечение на анемии и заболявания придружени от анемия.
Включва се и в комплексната терапия на сърдечно-съдовите заболявания, при профилактика и лечение на атеросклероза, при чернодробни заболявания (има хепатопротективно и хепаторегенеративно действие), климактерични смущения и др.
При болни с хиперлипидемия след прием на пчелен прашец се установява понижено ниво на серумните липиди, холестерола, триглицеридите и свободните мастни киселини. При болни с мозъчна атеросклероза се постига субективно подобрение – намаляване на главоболието, подобряване на съня, паметта и общото самочувствие. Предвид на високото съдържание на рутин поленотерапията се препоръчва и като профилактика на мозъчните кръвоизливи. По същата причина се прилага и при хематурия, мелена, метрорагия и др.
Счита се, че пчелният прашец е напълно безвреден за организма. Употребата му не води до странични реакции и явления на предозиране. Съставът му обаче не е балансиран по отношение на потребностите на човешкия организъм и затова не е целесъобразно да се приема в дози по-големи от 50-100 гр. дневно.
Трябва да се има предвид, че белтъците и други високомолекулни съединения могат да бъдат носители на антигени с алергизиращи свойства.
Противопоказания за лечение с пчелен прашец са алергията към него и тежките увреждания на бъбречния паренхим.
Пчелно млечице
Пчелното млечице е сложен биологичен продукт секретиран от нелетящите пчели на възраст от 5 до 15 дни, т.нар. пчели кърмачки. С него се хранят личинките, пчелата майка и търтеите.
Под влияние на пчелното млечице, пчелата майка е в състояние да снася ежедневно по 1500 – 2000 яйца. За един сезон тя снася 200 000 яйца, което надвишава стотици пъти теглото и. Интензивната обмяна на пчелата майка, високата и плодовитост и нейният дълъг живот (тя живее 5-6 години, за разлика от пчелите работнички, които живеят 30-60 дни) се дължат изключително на храненето и с пчелно млечице.
Свежото пчелно млечице има вид на гъста белезникава маса, подобна на сметана със специфична миризма и кисловат вкус.
На специалния състав на млечицето се дължат високата му хранителна и биологична стойност. То съдържа всички основни вещества необходими за изграждането на живия организъм: белтъчини, въглехидрати, липиди, богат спектър от витамини, минерали, а също и други биологично активни вещества, някои от които все още недостатъчно проучени.
Пчелното млечице е особено богато на белтъци, чието съдържание варира от 13 до 30 %. За сравнение – женското мляко съдържа 1,7 %, а кравето – 3,5 % белтъчини. В него са доказани 22 заменими и незаменими аминокиселини. Установено е наличието и на гама – глобулин, който спомага за повишаване на устойчивостта на организма към бактерии, вируси и токсини.
Съдържанието на липиди в пчелното млечице е 5,46 % (женското мляко съдържа 3,5 – 4,4 %, а кравето – 3,5 %), а на въглехидрати 12,7 % (женското мляко съдържа 7,0 %, а кравето – 4,7 %)
От витамините в най-голямо количество се съдържат витамините от група В и в по-малки количества витамин С, А, Д и Е.
От микроелементите, съдържащи се в млечицето, интерес представляват желязото, мангана, цинка и кобалта като вещества, необходими за кръвотворенето.
Средните и малки дози от млечицето усилват градивните процеси, ускорявайки обмяната на веществата, а високите (500 – 1000 милиграма) ги забавят.
Пчелното млечице има изразено противомикробно действие. Доказан е противовирусният му ефект по отношение на грипния вирус, както и противогъбичното му действие.
Приемът на пчелно млечице води до общ подем на жизнените сили на организма. Физическият и психическият тонус се подобряват. Повишават се обменните процеси, храненето на тъканите и др., което говори за едно общо стимулиращо въздействие. Тези качества го правят подходящо за приложение при безапетитие, съпровождащо хроничните заболявания, при намаление на защитните сили на организма, климактерични смущения, заболявания на стомашно-чревния тракт, хроничен запек, неврози, особено придружени с безсъние, при чернодробни заболявания и др. Препоръчва се също при атеросклероза, хипер- и хипотония, ендартерити и атеросклероза на съдовете на долните крайници, стенокардия и състояния след прекаран инфаркт на миокарда, бронхиална астма, нарушена лактация, ставни заболявания с възпалителен характер, себорея и др.
Установено е, че при болни с диабет пчелното млечице води до намаляване на кръвната захар. Подобен ефект се наблюдава и при здрави хора. От друга страна е установено, че то повишава способността на скелетната мускулатура да усвоява по-големи количества глюкоза.
Дневната доза на пчелното млечице е различна според различните автори. У нас за оптимална се приема дневна доза от 120-180 милиграма. Някои автори препоръчват 250 милиграма, а при тежки случаи и до 500 милиграма дневно. Цялото количество се приема наведнъж (сутрин на гладно) или на два приема – сутрин и на обяд на гладно. Приемането на млечицето вечер не се препоръчва, тъй като възбужда нервната система, което може да доведе до безсъние.
Пчелното млечице влиза в състава на различни козметични кремове и мехлеми за лечение на рани, изгаряния и др.
Противопоказания за лечение с пчелно млечице са алергията към него, болест на Адисон (хипокортицизъм), остри инфекциозни заболявания и неопластични процеси. Понякога се наблюдават храносмилателни разтройства – коремни болки, повръщане, диария, които при намаляване на дозата или спиране на лечението изчезват.



 
< Предишна   Следваща >
GTranslate
EnglishFrenchGermanItalianPortugueseRussianSpanish
 
Търсене