Витамини - видове ІІ Печат Е-мейл

ВИТАМИН К
Известии са няколко вещества, означавани като витамин К. Едно от тях /витамин К1/ се образува в зелените части на растенията и
по-точно в хлоропластите под действието на слънчевите лъчи. Другото /витамин К2/ се образува от бактериите, населяващи дебелото черво на човека. През 1942 год. акад. А. В. Паладин синтезира веществото викасол, което надминава по биологична активност 2-3 пъти витамините К1 и К2. Богати на витамин К са спанакът, доматите, зеленият грах, морковите, магданозът, а също така бобовите, житните и плодовете на ягодоплодните растения.
Витамин К е необходим за нормалното съсирване на кръвта. Той участвува в образуването на протромбина в черния дроб и повишава неговото съдържание в кръвната плазма.
Недостигът на този витамин може да доведе до множество малки подкожни и вътрешно мускулни кръвоизливи, а при тромби - до опасни за живота кръвотечения. Освен това витамин К усилва перисталтиката на стомаха и червата, взема участие в дишането на всички клетки и във вътрешноклетъчната обмяна на веществата.
Болести, свързани с недостиг на витамин К в храната практически не се срещат, тъй като той се изработва от полезните бактерии в червата. Авитаминоза К може да се появи все пак при тежки заболявания на жлъчния мехур и други болести, когато в червата не постъпва жлъчка и вследствие на това се нарушава усвояването на мазнините и разтварящият се в тях витамин К. Недостигът на витамин К може да бъде свързан понякога и със заболяване на червата, при което се нарушава неговото изработване и всмукване.
Новородените, в чиито черва все още няма бактерии произвеждащи витамин К, го получават с майчината кърма. Дневната нужда на новороденото от витамин К е 10 - 15 мг.
Като лечебно средство витамин К успешно се прилага при белодробни и стомашно-чревни кръвотечения, хеморагични диатези у кър-мачетата, в хирургичната и стоматологичната практика, а също така и при някои заболявания на червата, черния дроб и белите дробове, смущения в резорбцията на мазнините вследствие на пълна холестаза. Прилага се като антидот при предозиране и отравяне с антикоагуланти. Витамин К профилактично и терапевтично се прилага след лекуване с антибиотици, сулфонамиди, салицилати, при дълготрайни запушвания на жлъчните пътища, в началния стадий на чернодробна цироза.
ВИТАМИН У /МЕТИЛМЕТИОНИН/
Американският учен Чиней през 1949 година откри, че пресните сокове на някои зеленчуци, в това число и на зелето, притежават свойството да забавят развитието на стомашни язви. Противоязвеното действие на зелевия сок е обусловено от наличието на значителни количества метилметионин в зелето, открит също и в много други зеленчуци, плодове, житни растения, в прясното мляко, някои растителни мазнини.
Изолираното от сока на зелето вещество е наречено витамин У, заради лечебния ефект при язвена болест /улкус/.
Витамин У представлява активиран метионин, притежаващ висока активност по отношение на доставянето на метилови радикали, необходими за осъществяването на различни синтези в организма /холин, креатин, адреналин, стероли и др./ На това свойство се дължи и стимулиращото му действие върху оздравителния процес при деструкция на стомашната и чревната лигавица. Има протективен ефект върху лигавицата, повишава устойчивостта и срещу солната киселина и пепсина. Витамин У проявява изразени антихистаминни и антиалергични свойства. Инактивира хистамина, който има доказана роля в патогенезата на язвената болест и премахва болката.
Използването на този витамин или сока на зелето и други зеленчуци показва голяма ефективност при лечението на стомашната язва, язвената болест на дванадесетопръстника, хроничен гастрит при нормална и нарушена секреторна функция.
Много биологични изследвания и клинични наблюдения са показали, че прилагането на чист - синтетичен метилметионин е по-малко ефективен от действието на зелевия сок. Очевидно противоязвеното действие на сока се определя не само от това вещество.
Съдържанието на този витамин зависи от условията и мястото на отглеждането на растенията, времето на прибирането и начина на консервиране. Установено е, че в южните области, където има много слънчеви дни, съдържанието на витамина У е значително повече. Това вещество се окислява лесно и се разрушава при висока температура, но понася сушенето и изстудяването.
ВИТАМИН Р /РУТИН/
Витамин Р е сборно понятие за много вещества, наречени флавоноиди. Основно съединение е рутина. Съдържа се в зеленчуците, плодовете на ягодоплодните и цитрусовите, в чая и много други растения. Количествената нужда не е уточнена.
Този витамин намалява проницаемостта на стените на кръвоносните съдове. Предписва се при хеморагични диатези, ревматизъм, хипертония, язва на стомаха и дванадесетопръстника, някои болести на черния дроб и жлъчния мехур, очите, кожата, при отравяне и други. Най-често витамин Р се използва в комплекс с витамин С.
ВИТАМИН РР /НИКОТИНОВА КИСЕЛИНА/
Никотиновата киселина и никотинамидът участват в изграждането на ензимни системи, които катализират реакциите на дехидрогениране. Този витамин регулира моторната и секреторната дейност на червата, разширява кръвоносните съдове, улеснява изграждането на колатералните съдове и подобрява оросяването на мозъка, кожата и нервната система. Упражнява защитно действие по отношение на чернодробния паренхим. Амидът на никотиновата киселина оказва изразен ефект при пелагра.
Определени количества от този витамин се съдържат в много житни и бобови култури, зеленчуци и плодове. Частично никотиновата киселина се синтезира и в самия организъм на човека от триптофан. Дневната нужда на човека от никотинова киселина е 15 - 20мг.
При недостиг на този витамин може да се развие заболяване, при което се влошава апетитът, появяват се болки в областта на стомаха, гадене, диария, рязка слабост, влошаване на паметта. По - продължителен недостиг на витамин РР води до пелагра /грапава кожа/. При тази болест се появяват тежки поражения на стомашно-чревния канал, кожата и централната нервна система, чак до възникване на сериозни психически разстройства. За появата на пелагра играе роля и недостигът на витамините В1, В2, В6.
Никотиновата киселина намира приложение при лекуването на атеросклероза, някои болести на сърдечно-съдовата система /съдови спазми и периферни смущения в оросяването на дихателните и храносмилателните органи/, хронични гастрити, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, колити, диарии и запек, на нервната система -нервни и психични заболявания, депресивна психоза, шизофрения, астенично-неврастенични явления, на кожата - алергични кожни прояви, невродермити, при някои заболявания на очите, захарен диабет, отравяне със сулфонамиди, пелагра, при чернодробни заболявания /остър и хроничен хепатит, цироза/.



 
< Предишна   Следваща >
GTranslate
EnglishFrenchGermanItalianPortugueseRussianSpanish
 
Търсене