Соята - храна на бъдещето Печат Е-мейл

ImageСоята отдавна е призната като хранителен продукт, който е незаменим източник на белтъчини. Соевите храни съдържат всички необходими за изграждането и поддържането на тъканите в човешкия организъм аминокиселини. Не съществува опасност при значителна консумация на соев белтък и затова Агенцията за храните и лекарствата в САЩ (FDA), означи соевия протеинов изолат за вещество "признато за безопасно".
В последните десетилетия вниманието на лекари и нутриционисти бе привлечено от соевите изофлавони. В храната на хората флавоните и изофлавоните присъстват от векове и хилядолетия, но едва в последно време се засили интересът към тях. Беше проучена и уточнена химичната им структура, а чрез многобройни изследвания бе осветлено биологичното им действие върху човешкия организъм.
Флавоните, изофлавоните и лигнаните (общо флавоноидите) са от групата на растителните естрогени (фитоестрогени). Те имат действие подобно на естествените женски полови хормони (естрогените), но не са стероиди, а също така естрогенното им действие е много слабо (равнява се на 1/1000 до 1/ 100000 от активността на натуралния женски хормон - естрогенът). От друга страна, те се отличават по това, че лесно се разграждат в човешкото тяло, не се задържат и не се отлагат. С най-мощно действие сред растителните естрогени се отличават изофлавоноидите (изофлавони, изофлавонони, изофлавани, куместсани, птерокарпани), които са характерни вторични съставки в растенията от семейство Leguminosae, предимно подфамилия Papilionideae. Натрупването на изофлавоноиди се установява главно в зърната, шушулките, плодовете, корените, листата.
Изключително богати на фитоестрогени са соята и лененото семе. Соевите изофлавони са слаби естрогени и от тях най-значими от гледна точка на човешкото здраве са генистенът и даидзенът. Част от тях са в свободно състояние в соевите зърна, а друга част са свързани с глюкоза като глюкозиди. В чревния канал глюкозата се отделя от изофлавона, така че количеството му се увеличава. В соевите храни количеството и съотношението на двата изофлавона варират, но всички традиционни соеви продукти като тофу, соево мляко, темпе и мисо са богат източник и съдържат 30-40 мг. изофлавони на порция. Само соевият сос и соевото масло не съдържат изофлавони. Соевите белтъчни концентрати, които широко се използват могат да съдържат или да не съдържат изофлавони в зависимост от начина им на обработка. Соевият протеинов изолат ги съдържа в достатъчни количества. В една група соеви храни, наричани втора генерация, като соев хот-дог, соев сладолед и др, най-често се съдържат малки количества изофлавони, защото се приготвят със значителни количества несоеви продукти.
ImageБиологичното действие на соевите изофлавони е свързано главно с естрогеноподобния им ефект. Конкурирайки се с естрогена, прикрепяйки се към естрогенните рецептори на клетките, тези "слаби" естрогени действат като антиестрогени. Биологичното им действие се свежда главно до следните 4 механизма: действие като естрогени и антиестрогени; действие като вещества предпазващи от рак; действие като антиоксиданти; действие като вещества укрепващи имунната система. В следствие на съвкупността от действията им се счита, че изофлавоните играят роля в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, на симптомите на климакса и менопаузата, на остеопорозата и раковите заболявания. Ежегодно в стотици проучвания се публикуват сведения за биологичните и фармакологични ефекти на тези вещества като антиоксиданти, като противовъзпалителни, антиалергични и противотуморни средства и като субстанции със слабо естрогенно и изразено антиестрогенно действие. На учените и лекарите отдавна е правело впечатление, че населението на азиатските страни от Далечния Изток по-рядко боледува от сърдечно-съдови заболявания. Натрупани са и безспорни данни за по-рядкото боледуване от остеопороза, както и от симптомите на менопауза при жените. Не на последно място статистиката сочи, че населението в страни като Китай, Япония, Корея и др. по-рядко боледува от някои форми на рак, като рак на гърдата, рак на простатата, рак на дебелото черво и рак на мозъка. Обратно сред населението на тези страни, възприело западния начин на хранене, заболеваемостта от тези заболявания се изравнява с тази на страните от Западна Европа и Северна Америка. Разбира се не един рисков фактор е отговорен за тези разлики. Няма съмнение обаче, че храните и стила на хранене са от значение. В т.нар. азиатско хранене един човек приема дневно средно 35 мг. изофлавони, а в САЩ и Западна Европа средната консумация на тези вещества е по-малко от 2 мг дневно. Тези разлики са свързани с консумацията на соя, която е традиционна храна за населението в Далечния Изток.



 
< Предишна   Следваща >
GTranslate
EnglishFrenchGermanItalianPortugueseRussianSpanish
 
Търсене