Смята се, че родината на гроздето е Западна Азия. В Тракия лозата е пренесена преди повече от 3000г.
А днес България в цял свят е известна с хубавото си грозде. Десертните сортове булгар и димят почти на всички изложби и панаири печелят златни медали за отличните си вкусови, хранителни и лечебни свойства.Химичният състав на гроздето е различен за различните сортове. Той зависи от степента на зрялост, от почвата, от агротехниката приложена при отглеждането и.
Гроздето е изключително хранителен плод, което се дължи на захарите в състава му: от 13 до 24% захари, преобладаващата от които е глюкозата, следвана от гроздовата захар и малко фруктоза.
Начин на приготвяне на сок. У нас гроздето се използва предимно за производство на вина, може би защото в домашни условия е трудно да се получи и съхрани добър гроздов сок. Подходящи за неговото добиване са предимно винените и някои десертни сортове с по-ниска захарност, но по-ароматни и богати на киселини. От червените винени сортове са подходящи Гъмза, Памид, Мерло, Рубин, Каберне Совиньон, а от белите - Димят, Тамянка, Мискет Отонел, Червен мискет, Алиготе, Ркацители. От десертните сортове могат да се използват Хамбургски мискет, Брестовица и др. Сортове като Кардинал и Болгар са подходящи за пряка консумация, но не и за сокове, тъй като плодовете им са месести и са с много високо захарно съдържание. За приготвяне на гроздов сок се препоръчва то да се бере, когато още не е напълно узряло. Плодовоте се пресоват или центрофугират, като предварително се отстраняват чепките. Консервирането с натриев бензоат или други консерванти не се препоръчва, тъй като сокът добива слабо парлив вкус, леко неприятен дъх и дразни гърлото.
Лечебни качества. Гроздето се е използвало като лечебно средство още в древността - сведения за грозделечение се откриват при Хипократ, Плиний Стари и Гален. И днес лечението с грозде и гроздов сок, наречено ампелотерапия, намира широко приложение. Високото съдържание на глюкоза прави гроздето ценно лечебно средство при чернодробни заболявания - остър и хроничен хепатит, цироза. Лечението продължава няколко месеца, като дозата се увеличава постепенно. Добре влияе при храносмилателни разстройства - гроздовата захар регулира секрецията на стомашния сок, намалява киселинността му и затова се прилага при стомашни възпаления (гастрит и др.) с повишена киселинност. При това задължително се отстраняват кожицата и семките. С 4 до 6 седмици лечение немалко хора завинаги са се освободили дори от язви на стомаха и дванадесетопръстника. Гроздовият сок се прилага при заболявания на бъбреците - остри и хронични нефрити, пиелонефрити, камъни и пясък. Най-често грозделечение се прилага при болести на сърцето, тъй като тонизира и нормализира сърдечната дейност. Особено важно е, че гроздовият сок алкализира кръвта, стимулира отделянето на отпадните вещества в организма. Гроздето се прилага с успех и при телесна слабост (за напълняване).
Противопоказания. Гроздовият сок не се препоръчва при диабет, затлъстяване и ензимни нарушения на червата (ферментативна диспепсия