Касисът (Ribes nigrum) е плодно растение. Касисовото растение е невисок храст, който достига около един метър на височина. Листата му са широки и силно нарязани. Ако стрием между пръстите си листенца от касис, те издават силна, своеобразна миризма. Цветовете на касиса са дребни и се отличават от цветовете на останалите растения със зеленикавия си цвят. Плодовете му също са дребни, почти топчести и на върха запазват остатък от цвета. Те са събрани на гроздове, по което приличат на обикновеното грозде. Плодът е кисел или сладко-кисел и притежава същата миризма, каквато и листата.
В сравнение с плодовете на други овощни видове, отглеждани у нас, плодовете на касиса съдържат повече киселини, пектин, багрилни вещества и витамини.Съдържанието на захари е от 7,9 до 12,7%. Захарите са представени главно от фруктоза и гликоза с незначителен превес на фруктозата, а захарозата е малко. Киселините са от 2,5 до 4,2%. Преобладава лимонената, а на второ място е ябълчената киселина. Касисовите плодове съдържат 0,85-0,93% пектинови вещества. Количеството на целулозата е почти колкото в малините - обикновено около 4%. В касиса има много повече дъбилни вещества, отколкото в ягодите и в малините. Средното съдържание на дъбилни и багрилни вещества е от 0,33 до 0,93%.По съдържание на витамин C (до 219,0 мг%) касисът превъзхожда почти всички ягодоплодни и овощни култури и 2-3 пъти лимоните. Голямото му значение се определя не само от високото съдържание на витамин C, но главно от цялостния комплект на витамините, минералните соли, багрилните и другите вещества. Днес се придава много голямо значение на багрилните вещества (и наличието на витамин P), тъй като те играят важна роля при действието и стабилизирането на витамин C в присъствието на калций.
Начин на приготвяне на сок. Сокът от касис е сред най-ценните, но у нас рядко се употребява. Плодовете се измиват, като се поставят в надупчен съд под душ с обилно количество вода. Отцеждат се добре, след което се оронват зърната и се смилат с плодомелачка. Получената каша престоява около 2 денонощия (докато се отдели сок) и се пресова. Сокът може да се отдели и чрез сокоизстисквачка, като поставените в барабана плодове леко се притискат, за да се отдели повече сок. Сокът е с тъмен пурпурночервен цвят, с доста високо киселинно съдържание, но въпреки това се възприема като приятен от повечето хора.
Подходящи комбинации. Добре се съчетава със сок от червено френско грозде и сокове от семкови плодове.
Лечебни качества. Сокът е сред най-богатите на витамин С, при това в сравнително стабилна форма. Полезен е при физическа и психическа умора, за подобряване на зрението, при язвена болест и гастрити (но без повишена стомашна киселинност).
Противопоказания. Тежки форми на диабет, хроничен запек, гастрити със значително повишена стомашна киселинност.