Първите писмени сведения за малините са от древногръцките писатели. Гърците и римляните са я употребявали не само за храна, но и като лекарство. В Западна Европа се е появила през шестнадесети век, но е получила широко разпространение, едва през деветнадесети век.
Нежните и сочни плодове на малината се ценят, заради приятния им аромат и своеобразния им кисело-сладък вкус. Те съдържат до 9-10 на сто захар, състояща се главно от гликоза и фруктоза, органични киселини, дъбилни вещества, минерални соли (железни, калиеви, медни), много пектин, целулоза, витамините С, В1, В2, РР, фолиева киселина и каротин.
Малините се употребяват както пресни, така и в сладко, конфитюри. Може да бъде приготвен малинов оцет. Могат да бъдат замразени за 10-12 месеца. Размразяването им става за 3 - 7 часа при стайна температура.
Начин на приготвяне на сок. Култивираните сортове (Рубин, Искра, Нюбург и др.) имат сравнително едри плодове, но за приготвяне на сокове и сиропи се предпочитат горските малини заради по-силния им аромат и по-добри лечебни свойства. Напълно узрелите плодове се берат без дръжки и веднага трябва да се преработят (или замразят в камера). За сок се подбират добре узрели и здрави плодове, които се измиват под съвсем слаб душ и се пресоват или центрофугират. Полученият сок се прецежда и по желание подслажда. Останалата след пресоването плодова маса е богата на ароматни, багрилни и хранителни вещества, поради което може да се използва за получаване на морс. За целта тя се изсипва в емайлиран съд, залива се с гореща вода (500 мл на 2,5 кг плод), разбърква се добре, престоява 3-4 часа, след което се пресова повторно. Прецеденият сок се подслажда със захар или захарен сироп на вкус.
Подходящи комбинации. Заради ясно изразения им приятен аромат малините се употребяват най-често в малки количества при приготвяне на смесени многоплодови сокове.
Лечебни качества.Малините съдържат захари, желязо, мед, калий, целулоза и салициловата киселина, която е една от главните съставки на аспирин.Горещ чай с малинов сироп или сладко ще помогне да превъзмогнете настинката.
Малиновият плод и сок се използва като ефикасно лечебно средство при много заболявания - грип, простудни заболявания, бронхити, ларингити, бъбречни, стомашно-чревни и жлъчни заболявания, диспепсии, скорбут и срещу повръщане при бременност. Пресните плодове утоляват жаждата, повишават апетита и действат тонизиращо.Запарките и отварите от цветовете се използуват външно при възпаление на кожата от рода на червения вятър и при младежки пъпки на лицето. Против тях се прилага и мехлем, приготвен от една част пресен сок от малинови листа и четири части вазелин или краве масло. Водната запарка (в съотношение 1:20) от листа служи за гаргара на гърлото при ангина и други възпаления на гръкляна, пие се при остри разстройства и възпаление на червата, дихателните органи и при кожни болести (изриви, младежки пъпки, дерматити). Понякога запарките се употребяват като кръвоспиращо средство при стомашни и други кръвотечения.
Предназначени за лекарствена суровина малини се сушат през слънчевите дни в тавански помещения с ламаринен покрив или в топли пещи. Сушените плодове се съхраняват в буркани или кутии в сухо помещение. Плодовете на дивата малина са по-ароматни и при сушене, те по-добре запазват формата си, отколкото тези на културните сортове.
Противопоказания.Болните от подагра и нефрит не трябва да употребяват за храна малини поради високото съдържание на пуринови основи в тях.