Шафран Печат Е-мейл

Image Шафранът (Crocus sativus ) е многогодишна билка, позната само в култивирано състояние. Той е луковично растение с височина от 10 до 30 см. Листата са тесни с ширина няколко мм, леко завити в края. Шафранът се произвежда от изсушените близалца и част от плодника на цъфтящи през есента култивирани минзухари. Появяват се по време на цъфтежа или след него. В периода на цъфтеж(октомври) шафранът дава 1 или два цвята – доста големи, Imageвиолетови, бледо виолетови или жълти на цвят. Продължителността на цъфтеж е около 3 дена. Във всеки цвят има 3 оранжево-червени пипалца, които се използват за направата на лекарства, подправка и оцветител. Шафранът е силен оцветител. За оцветяването на 3 литра вода са необходими 2 сухи близалца.) Растението е известно още като шафранов минзухар, отглеждан главно в Испания и Индия, и също в Турция, Франция , Италия и Китай.
ImageШафранът се продава под формата на цели близалца или натрошен и се използва за овкусяване на ястия или като оцветител на масла, сирене, ориз, сосове и супи. Съдържа летливи масла и восък. Екстрактът е с червено – оранжев цвят, има силен аромат и горчив вкус. По традиция се използва в кухнята на Средния изток и Средиземноморието. Испания произвежда най – много шафран в целия свят, следвана от Индия. Най – добрият шафран се Imageпроизвежда в областта Ла Манча, Испания.
Шафранът е прекрасна добавка към различни видове кухни. Използва се в сладкарството при приготвянето на бисквити, кексове, пудинги, сладкиши, блатове. Добавя се в плодови желета, кремове, мусове и сладоледи. С него се оцветяват светли бульони (зеленчукови, рибни), вегетариански супи. Той подсилва вкуса на ориза, пастата, рибата и месото. Добавя се съвсем малко Imageколичество, защото вкусът е изключително силен. Препоръчителното количество, което трябва да се използва за едно ястие е максимум 1/2 чаена лъжичка, примерно за една паеля.Добре е предварително шафранът да се разтвори в малко горещ бульон, вода или мляко. Водният разтвор се получава при прибавянето на 1 грам подправка на 120 г гореща вода. Разтворът може да се използва след минимум 20 минути. В горещите блюда шафранът се добавя 5 Imageминути преди края на готвенето, а в тестото – при замесването.
Счита се, че шафранът има лечебен ефект със своето спазмолитично, седативно, отхрачващо и успокоително действие. Предизвиква също така изпотяване и е известен афродизиак. В народната медицина се използва при треска, настинка, астма и дори рак.Шафранът трябва да се съхранява в плътно затворен съд и далече от светлина, за да не губи вкусовите си качества.
ImageИмето му идва от античните времена и се свързва с името на прекрасен младеж на име Крокус. Според легендите, съществуват две версии за появата на растението. Едната гласи, че бог Хермес бил влюбен в юноша, който убил по глупава случайност. На мястото, където е пролята кръвта му, израснало прекрасното растение крокус. Според другата версия, Крокус бил влюбен в нимфа с която били неразделни. Хермес превърнал нимфата в храст, а юношата Image– в прекрасно растение, което по-късно нарекли шафран.
Наименованието „шафран” произлиза от арабската дума “za’faraan”, което означава „жълт”, превърнало се на латински в safranum.
В Близкият Изток шафранът е известен отдавна. В египетските медицински текстове се споменава 1500 години пр. н.е. Още по-древни следи от растението са открити в древните писмени източници на шумерската цивилизация. ImageСъществува версия, че шафранът е една от най-древните използвани подправки.
Вавилонците и асирийците използвали шафранът за лечебно средство. В китайските медицински книги се срещат текстове за лечебните свойства на шафрана датирани към 2600 година пр.н.е. Смятало се, че шафранът придава енергия и стимулира любовните способности.
Римляните ценили растението като лечебно средство, Imageспособно да лекува катаракта. Богатите римляни го използвали като ароматично средство(ароматични води и масла) с които ароматизирали обществените зали и бани и са вярвали, че има свойствата на противоотрова. Носенето на дрехи и обувки в шафранен(жълт) цвят се считало за признак на богатство,
След падането на Римската империя, интересът към шафрана временно Imageспаднал. Германските варвари не се увличали много от различните подправки, използвали само сол и горчица.
През Средновековието шафранът започва отново да се използва и да се описва в кулинарните книги като подправка, а в медицинските – като лекарство.
Испанците били първите европейци, които започнали да го отглеждат в плантации. Най-известните испански шафранови плантации се намират на Imageюгоизток от Мадрид- Болеарските острови, Сарагоса, Андалузия и Валенсия.
В Испания шафранът попаднал през IX век чрез арабите, владеещи част от Южна Испания. След това растението проникнало и в другите европейски държави, по точно във Франция, където се отглежда и до сега. Шафран расте и се отглежда в Гърция, Иран, Италия, Украйна.
Както в древността, така и сега шафранът е изключително скъпа подправка(най-Imageевтиният ирански шафран струва 460-470 щатски долара за 1 кг, гръцкия шафран – 770-790 долара за 1 кг.) Най-скъпият испански шафран струва 900-950 долара за кг. Цената е висока поради големите разходи за отглеждане и преработка – за получаване на 1 кг сух шафран е необходимо ръчно да се оберат около 160 000 цвята и да се отделят трите червено-оранжеви пипалца. От 1 хектар през 1-та година може да се получат до 6 кг суха подправка, а през втората - до 20 кг .

 

 
< Предишна   Следваща >
GTranslate
EnglishFrenchGermanItalianPortugueseRussianSpanish
 
Търсене