Физалис - род Physalis е част от сем. Картофови и включва над 70 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения, на около 20 от които плодовете са с добри вкусови качества и се консумират от хората, а 4-5 вида се култивират. Най-характерния белег на видовете от този род е, че плодовете им са "затворени" в мехуро-подобна обвивка, наричана мехунка.
Мексикански физалис (Physalis ixocarpa) произхожда от централните и южни части на Северна Америка. В Мексико се отглежда широко като зеленчук. Мексиканският физалис е едногодишно, храстовидно, тревисто, кръстосаноопрашващо се растение, достигащо до 1 м. височина и ширина. Това е вида с най-едрите плодове сред физалисите, при някои сортове те достигат до 100 гр. Обикновено когато са узрели цветът им е бледо-жълт или зелен, но има и сортове с виолетови плодове (тук се предлага и един такъв). Макар и много слабо, мексиканският физалис е познат и в България (често под името "зеленчуков физалис"). Може би основната причина за това, че не е придобил популярност у нас е, че не се знае как е правилно да се използват плодовете му. При много от сортове след като узреят те придобиват неприятен мирис и вкус, поради това е важно да се знае, че се берат преди да узреят (зелени). Най-често това е моментът когато са нарастнали дотолкова, че са разцепили мехунката. За да е оптимален вкусът не трябва да се берат нито прекалено рано, нито прекалено късно.
Плодовете на мексиканският физалис се използват за - салати, туршии, супи, а в Мексико са основна съставка за "салса верде" (в превод - зелен сос). В зависимост от сорта в сурово състояние (оптимално узрели) вкусът им е доста приятен - леко тръпчив, освежаващ, киселичък до сладък.
Перуански физалис (Physalis peruviana) е многогодишно (в България - едногодишно) тревисто растение произхождащо от Ю. Америка. У нас се отглежда много рядко, предимно от любители, а заслужава много по-голямо внимание. Плодовете са със силен, необичаен, много приятен аромат. Вкусът им също е много приятен.Консумират се в свежо състояние, като десертен плод, служат за приготвяне на високоценени сладка и желета (без добавяне на пектин), използват се за приготвяне на компоти (самостоятелно или в смес с други плодове), много добре се комбинират в плодови салати с други сладки плодове, служат за приготвянето и на: плодово вино, сладоледи, плодови млека, в комбинация с кисело мляко, за сиропи, ликьори, като съставка на коктейли (в България много често се използват именно по този начин), слагат се в салати, супи, пюрета, кьопоолу, сосове.
Лечебни качества. Широко се използват като антиоксидант. Помагат за прочистването на кръвта и премахването на албумина от бъбреците. Антисептичните свойства на плодовете са широко признати и се счита, че са много полезни при болести на гърлото. Едно от най-ценните им качества е, че при честа консумация унищожават вътрешните паразити. Заради съдържащите се в тях флавоноиди действат успокояващо. Чаят направен от листата има анти-астматично и диуретично действие.