По външен вид, химичен състав и хранителна стойност червеното зеле е най-близко до бялото зеле. Отличителният червено-виолетов чвят на листата му се дължи на съдържащите се в него багрилни вещества от групата на антоцианите. При добавяне на оцет червеното зеле става с малинов цвят, а при добавяне на щипка хлебна сода със син. Появява се след селекциониране през XVI век във Западна Европа. Червеното зеле съдържа средно 90% вода, 6,2% въглехидрати, 2% белтъчини, 63 мг% витамин С, витамините В1, В2, РР, пантотенова киселина и други. Богато е на минерални соли, главно калий, калций, магнезий, фосфор. Съдържа в малки количества желязо, йод, натрий и други. Червеното зеле се използва предимно в прясно състяние за приготвяне на салати, понякога с прибавка на лук, ябълки, а също така за задушаване - като гарнитури към месни и рибни ястия. Съхранява се добре и може да се употребява в свеж вид през цялата зима. Подходящо е за приготвяне на туршии.