Подправките - история Печат Е-мейл

ImageОгромни състояния са били натрупвани и прахосвани, могъщи владетели са били съблазнявани, страшни болести – излекувани, далечни страни и народи – откривани... все заради подправките. Подправките сякаш винаги са имали магическо въздействие над човека – те галят сетивата ни: очите – с искрящите си цветове, обонянието – с наситените аромати, езика – с екзотичните си вкусове.
Подправките са ставали причина за някои от най-великите приключения в световната история – пътуванията на Христофор Колумб, Магелан, Марко Поло. Днес те ни помагат да пътешестваме, без да излизаме от кухнята. Ежедневно ни пренасят в далечни страни, които мечтаем да видим, насищат ни с вкуса и аромата на странното и непознатото...
Според митологията на древните жители на Асирия поне една подправка е била позната още преди създаването на човечеството. Когато боговете се събрали, за да създадат Земята, те пиели вино от сусамови семена.
Историците наистина доказват, че използването на ароматни треви и билки датира почти от зората на човечеството. Примитивните хора обвивали парчета месо с листа и установявали, че някои от тях чувствително подобряват вкуса на храната. Същият ефект имали различни ядки, семена, плодове и дори кората на Imageнякои дървета. Постепенно прародителите ни започнали съзнателно да използват подправки и билки – понякога, за да прикрият неприятния вкус, друг път, за да удължат трайността на продуктите.
Родината на подправките и на културата при тяхното използване е Далечният Изток. Според китайската митология човечеството се научило да употребява билките и подправките от мъдрия император Шен Нун, управлявал преди 5000 години. По-късните лечители се позовавали постоянно на неговата книга за действието на билките и подправките и я цитирали. Така до наши дни се запазило прастарото знание.
В древния Египет също познавали приложението на подправките за най-различни цели, както доказват папируси на възраст повече от 4500 години, разкриващи ни данни за използването на майораната, хвойната, канелата и различни видове смола.
В Библията се разказва за посещението на Саавската царица при цар Соломон, когато тя му поднесла “120 мерки злато, много подправки и скъпоценни камъни”. Това се е случило около 1000 г. пр. Хр. Още в онези времена Imageсъществувала оживена търговия с подправки. Египет внасял големи количества от Далечния Изток. Сухоземният път от Индия минавал през Финикийската държава. Финикийците били отлични търговци и опитни мореплаватели. Те били дотолкова свързани с търговията с подправки, че към края на 14 в. пр. Хр. подправките били наричани “финикийска стока”. Финикийците умеели да съблазнят с товара си и царе, и фараони така, че поръчките им непрекъснато да се увеличават; вероятно точно те първи са прокарали пътя към Индия.
Преди 2500 години градовете-държави в древна Гърция били в своя политически и културен разцвет. От финикийците, които въртели търговия из цялото Средиземноморие, гърците възприели не само писмеността, но също и много подправки. Основателят на медицината Хипократ /около 460-375 г. пр Хр/ е създател на много медицински трудове, събрани по-късно в Corpus Hippocraticum. Измежду близо 300 изброени от него лечебни средства има и много подправки.
Римската империя, чиито граници прогресивно се увеличавали от единия край Imageна Средиземноморието до другия, също попаднала под магията на подправките. От тази епоха до нас са достигнали много готварски книги, най-известната от които е De re coquinaria /За готварското изкуство/ от Апиций. Рецептите свидетелстват за използването на много подправки. Според легендата Клеопатра използвала “твърде възбуждащи ястия”, за да съблазни Цезар. Огромни количества шафран били посипани по улиците на Рим за посрещането на Нерон при влизането му в града.Трябва да се има предвид, че храната по това време била еднообразна и лесно де разваляла. Месото на заклания през есента добитък трябвало задължително да се осоли, за да издържи през зимата. Тогавашните европейци не познавали картофите, царевицата, чая, кафето, шоколада, дори лимоните и захарта. Затова дори щипка пипер или съвсем малко канела превръщали обикновеното ястие в шедьовър. Веднъж оценили ролята на подправките, римляните бързо се Imageпревърнали в изтънчени кулинари.Репутацията на големи чревоугодници римляните са си заслужили и с пикантните си деликатеси, приготвени с много подправки. Черният пипер присъствал неотменно на трапезата им – заедно с традиционният гарум /силно солен сос на рибена основа, който използвали вместо сол/. Подправките се превърнали в знак за богатство и социален статус.С римските завоеватели подправките стигнали и до северните части на Европа, до древните Германия и Британия. Някои подправки, които понесли студения климат, бързо станали местни – сминдухът, чесънът или салвията.През пети век мюсюлманският пророк Мохамед се оженил за дъщерята на търговец на подправки. Той наследил занаята и пътувайки по търговските си дела, разпространявал своето учение. Вероятно привлекателността на стоката е допринесла немалко за успеха на проповедите му.



 
< Предишна   Следваща >
GTranslate
EnglishFrenchGermanItalianPortugueseRussianSpanish
 
Търсене