Ловът води началото си още от времето на първобитния човек, тъй като месото на дивеча му е служило за храна, а кожите - за облекло. Трябва обаче да се знае, че и други животински продукти са служили както в миналото, така и сега на човека за лечение на редица заболявания. Така например в египетския папирус на Еберс, датиран от около 5500 г., са дадени освен лечебните свойства на растенията и наставления за лечението с продукти от животински произход. „Нокти от бързоного куче, копито от магаре, цветове от финикова палма да се сварят и да се маже,, — гласи едно от тези наставления при лечението на косопада. Едва ли древните знахари и жреци са подозирали, че в цитираните животински продукти се съдържат изобилно серни съединения, имащи отношение към растежа на космите.
В древна Елада и в страните от Югоизточна Азия приложението на животински продукти е било неразделна част в лечението на много заболявания. Самобитната народна медицина, зародила се във всички части на планетата, като че най-голям разцвет е получила в Югоизточна Азия. Там тя съществува и до днес и е известна като Източна медицина.
Някои народи и племена в Югоизточна Азия и Африка са придавали чародейни качества на праха, приготвен от рога на носорога, като средство, възвръщащо младостта на остаряващите. Този прах се е използувал и в китайската фармакопея като възбуждащо и стимулиращо средство. Други придават лечебни свойства на слонската кожа — като лекуваща безплодието у жените или като стимулиращо средство, подмладяващо остарелите. И сега в някои аптеки на Индонезия, Индия и Китай разполагат с този препарат, приготвен от изсушена и тънко нарязана слонска кожа.
Китайската народна медицина използува като мехлем срещу кожни изгаряния мас от опашката на гигантския гущер — варанът (драконът на остров Комодо), влечуго, достигащо на дължина до 4 м и на тегло до 160 кг. Стотици от тези уникални влечуги са били изтребени заради лечебната им мас!
В страните от Далечния изток съществува поверието, че тигровата мас лекува главоболието, а костният мозък на тигъра възвръща младостта на старите.
Хотентотите в Африка са лекували редица кожни заболявания с вълната на овцете. По-късните изследвания доказаха правотата на това лечение, тъй като „ланолинът", получаван от мастните жлези на овцата, и сега се прилага в козметиката и при редица кожни заболявания. Около горното течение на р. Нил някои племена в древността са лекували психично болни, като са ги заравяли в мравуняци. „Мравчената киселина" сега се използува при лечение на някои форми на неврастенията, а така също външно за намазване ставите на ревматично болни.
Някои племена в Африка са използували при лечение на заболяванията на носа слузта, отделяна от охлювите. От няколко години у нас вече се приготовлява препаратът „мукостабил" от слузта на градинския охлюв. Повод за това са дали някои съобщения на болни, които са лекували язвената си болест със сурови охлюви. Стомашната лигавица на човека е покрита със слузеста материя „мускус", която я предпазва от дразнещото влияние на приетата храна. Мукостабилът стабилизира тази мускусна бариера и предпазва язвата от дразнителите. Изследванията показаха, че по своя химичен и биологичен състав мускусната секреция на стомаха и слузта на охлюва имат известно сходство. Мукостабилът се понася от болните, не предизвиква странични явления и се прилага при редица заболявания на стомашно-чревния тракт (язвена болест, гастрити, колити, ентерити и др.). Той съдържа голямо количество аминокиселини и мукополизахариди. От векове е известно, че „змийската отрова" е ценна лекарствена суровина. Лекарите в римската империя приготовлявали от изсушени змийски глави прах и настойка за лечение на заболявания, водещи до задръжка на течности в организма.