Какво ядат в Европейския съюз Печат Е-мейл

Всяка нация има своите традиции, своите порядки в храненето и своите шеги, свързани с него.

Какво свързва Фридрих Велики с Росини и Казанова? Или Наполеон с Шопенхауер? А Александър Дюма и кардинал Ришельо? Ами София Лорен и принц Чарлз? Със сигурност не е само това, че са видни представители на прочути държави и граждани на Европа. Обединява ги страстта им по изисканата кулинария и желанието им да останат в историята и с малко, но знакови рецепти.

Фридрих Велики завещава на поколенията своя прочут пастет от шунка, който неговият личен готвач със заплата на министър му приготвял почти всяка вечер. Малко е да се каже, че това е пастет. Ястието се състои от точена основа, върху която се поставя смес от шунка, сметана, лук, яйца, настъргано индийско орехче и се поднася с т.нар. портокалов сос на Метерних.

Колегата на Железния канцлер - Наполеон, също оставя един кулинарен паметник. Веднъж, когато съпругата му Жозефина му приготвяла любимата палачинка с котлет, той влязъл и грабнал тигана от ръцете й, за да докаже, че и в тази област е най-великият. Опитът му да обърне палачинката се провалил и тя останала в историята като Несполучливата палачинка на Наполеон.

Изкусен комбинатор не само в политическите интриги, но и на масата бил Ришельо. За доброто име на кардинала работело и неговото прословуто печено телешко.

Съветникът на малкото градче Кавейон във Франция пък веднъж поканил великия Александър Дюма да представи някоя от творбите си по избор пред гражданите. Дюма му отвърнал, че цени всичките си книги и е готов да запознае хората от града с тях, ако му определят пожизнена рента от 12 дини. Легендата разказва, че великият писател е обичал да употребява рентата, посипана с настъргана тлъста шунка отгоре и кубчета лед.

Много за извисяването на киселото зеле в немската кухня е направил поетът Хайнрих Хайне. Със своя рецепта и стихове за незаменимия продукт той сразява надменните французи, които се подигравали на сънародниците му, че хапват кисело зеле. Неговият шедьовър включва кисело зеле, лук, пушена сланина, чаша бяло вино, гъша мас, кимион, хвойнови листа, дафинов лист.

Супа с говежди дроб и кнедли пък е била в състояние да отвлече вниманието на прочутия любовник Казанова и от най-апетитния женски обект. Но истински връх в изкушенията за небцето си остава гениалният Росини. Той бил готвещ музикант. Докато пишел Севилският бръснар или Крадливата сврака, с удоволствие композирал и в кухнята. Оставя на света освен музикални изящества и специалитети, сред които блести Божественото телешко на Росини.

Колегата му Рихард Вагнер, който бил голям почитател на оперите на Росини, често го посещавал в дома му. В най-интересните моменти на беседата домакинът прекъсвал разговора с думите: Извинете, Вагнер, но яденето трябва да се полива от време на време. И отскачал до кухнята. Немецът недоумявал как може такъв прочут композитор да си губи времето с нещо толкова незначително. Но готвенето също е изкуство, отговарял маестрото.

Философът Волтер пък отива още по-далеч: Наистина добрият готвач е божествено създание.

Това са само някои от по-ярките радетели и ценители на изтънчената европейска кухня. Можем да надникнем какво ври и кипи в казаните на новите ни съседи от ЕС, за да ги заобичаме повече, а и те нас.

Приказката за изтънчената френска кухня може да започне отвсякъде. Например от прочутата лучена супа, измислена от клошарите край Сена, или с рибената чорба Буябес от Марсилия, в която освен уловената риба е хванат в мрежите и ароматът на морска вода и водорасли. Естествено може да се тръгне и от Парижкия десерт със сирене и сладки ябълки, но със сигурност не бива да се пропускат разкошните сосове и блюдата с дивечово месо.

Немската кухня изобщо не е само кисело зеле и наденички. Има прекрасни шницели, чудеса от картофи, завързани ястия от дивеч, изкусителни сладки.

Италианската жълтеникавомазна, подправена със страст, гарнирана с хумор и все пак идеална до изнемога кухня има характера на италианските красавици - рисува поетично ястията от Ботуша Хайнрих Хайне. Всичко плува в масло лениво и нежно, тананика си сладките мелодии на Росини и плаче от аромат на лук и копнеж. Но макароните трябва да ядеш с пръсти и тогава те ти казват: Беатриче!

Разбира се, различните видове паста могат да ти нашепват различни любими имена, като това на голямата актриса и кулинарка София Лорен. И други - спагети, талятеле - юфка на по-широки ленти, ньоки - тестени топчици. Но има и още изкушения. Пица, супа - минестроне, ризото - ориз с различни зеленчуци. А има и още нещо, което ни сближава с италианците, и това е Зрял боб по флорентински. Той се приготвя подобно на нашия, но към варивото се добавят още счукани скилидки чесън, клонче салвия, 1 домат, едро нарязана целина.

В Унгария властва богът на огъня, който се крие в лютивите червени чушлета. Освен това там пържат само със свинска мас, като задължително се слагат лук и червен пипер. Както се досещате, това са само първите акорди на прословутата мелодия на пустата, известна като гулаш. С фламандско угощение и в ада няма страшно, гласи стара поговорка. В страната на 7000-те вида лалета, вятърните мелници и дървените обувки има няколко вида сирене, но пък какви! Без тумбестото Едам - червено отвън и златисто отвътре, и изкусителната Гауда не минава нито една трапеза или сандвич. Но пък хотпотът, националното холандско ястие, оставя без дъх и най-върлия почитател на месото.

Какво е националното ястие в Белгия, има спор. Според едни това са бъбреци с плодове от хвойна и карета, приготвени с бира. Според други - оризова каша, поръсена с карамелизирана захар. Чужденецът се отличава с това, че ръси отгоре бяла захар. Трети отсичат - змиорка с миди, салата от цикория.

В Чехия всичко започва с панадел. В столицата на славянската страна има много прочути кръчми, но най-известната е При чашата, където Швейк си е пиел бирата. Всеки, който иска да опознае истинската златна Прага, трябва да се насочи към Старе место. В която и да е гостилничка го чака супата панадел. В менюто задължително се включва говежда опашка с пикантен сос и кнедли. В скандинавските страни ви очакват доста кулинарни изненади.

Ако отидете в Швеция, може да ви поднесат кървавица с компот от грозде или ягоди. Викингите подслаждат всичко, дори и кафявата бобена чорба с шунка. Класика си остава обаче йолебрьодът - бирената супа.

Във Финландия е тачено ястието калекуко, което е пирог с риба, но се прави много бавно - за 6 часа, и затова докато чакате, трябва да си измислите специална програма - да пийнете с приятна компания капинов ликьор, а най-добре да се насочите към сауната и съответните козметични процедури. Добре ще е да ги повторите след хапването, защото рецептата включва брашно, масло, филе от тлъста морска риба, жълтък, сланина, сметана и мас.

Не са за пренебрегване и оригиналните ястия от Прибалтика: естонското росойоле - маринована херинга с ряпа, латвийският сив грах със сланина, литовският цепелинай - настъргани картофи с кайма.

Гордостта на виенчанките безспорно е щруделът. Неговото сътворяване изисква виртуозни умения, почти като тези на майстора на валса Йохан Щраус. Към фините вълни на тестото трябва да се пристъпва много елегантно, както при танца, защото корите трябва да са тънки като цигарена хартия. Достойнствата на домашно приготвения щрудел някога били тест за най-добра годеница. Процедурата е много сложна и е престъпление да се опише с няколко изречения.

И тук се ценят кнедлите от черен дроб и кайзерският омлет със стафиди и канела, но да си дойдем на думата в Полша - за дреболиите по варшавски и супата от гъши дроб няма да говорим. Сега е важен червеният борш, зад който поляците прикриват нездравия си интерес към шкембето и свинските крачета. Червеният борш е символ на природосъобразната северна кухня, както шопската салата или доматената супа у нас.

Минс се нарича националното ястие на Англия. То е от кълцано месо. Според експертите толкова безвкусно, че не може да го спаси и шепа черен пипер. Пак според тях на обитателите на мъгливия остров били познати от зеленчуците само морковите и зелето, които или ядели сурови, или ги хвърляли във вряща вода без каквито и да било подправки и така ги поднасяли на масата. Наистина ли английската кухня е толкова нескопосана? Отговорът е: Тя е по-добра от репутацията си. Англичаните разказват вицове за своята кухня. Но ако някога опитате истински ростбиф, сами ще разберете защо въпреки недоволството няма нужда от сос. Отвън е хрупкав, отвътре сочен и розов, а мазнината е толкова вкусна, че никой не я оставя в чинията. Естествено най-добрата гарнитура към него е йоркширският пудинг, който се приготвя от брашно, яйца, мляко, мазнина и сол.

Ирландските готвачи също никога не са страдали от тщеславие. Те си остават верни на древните огнища и до ден днешен пекат на огън, като вместо дърва използват торф. Никой не може да ги надмине по приготвянето на стю. С деликатеса от овнешки гърди може да се мерят само уискито и гъстата ирландска бира - портерът.

За испанците храненето е като корида в чиния. В механите мирише на лук, риба и сладко вино. Към червените вина винаги се поднася плоска чиния тапас с малки деликатесни хапки или шишчета от биче месо, които се наричат бандериляс. До бика на арената се нареждат сепии, изпържени като кравайчета, лимонови резенчета, зелена салата, крокети от лангуста. За рибите в испанската и португалската кухня човек трябва да говори с респект, защото приготвянето им е издигнато в култ и трябват специални познания. Нещо, което за паелята не е нужно - в нея се слагат пилешко, морски дарове, ориз, колбаси, грах, чушки, чесън, шафран, лимон и каквото ви хрумне.

В Португалия животът започва с вечерята, когато се събира цялото семейство. Тогава на масата може да се види салата от спанак, рагу, риба с креолски сос, препечен хляб по португалски.

За пестеливостта на спартанците са се носили легенди както за нашите габровци вицове. Най-икономичните рецепти с риба са измислени именно от тях. Само че днешните гърци са много по-разточителни, както и жителите на Кипър. Затова за рибената чорба не пестят рибата, нито подправките. За братска Румъния мамалигата е като герб, а пържените филии от националния продукт са хем лесни, хем много хранителни, хем икономични. Останалата от предния ден мамалига, или качамак по нашенски, се разбърква с 2-3 яйца, малко настъргано сирене, залива се с препържена мазнина и се запича на фурна. След това се реже на филии.


източник:
standartnews.com

 
< Предишна   Следваща >
GTranslate
EnglishFrenchGermanItalianPortugueseRussianSpanish
 
Търсене