Търсене


Билките - храна и лекарство Печат Е-мейл

Витамините са съединения с разнообразна химична структура, които в малки количества са необходими за протичането на процесите в организма. Те играят първостепенна роля в обмяната на веществата, в регулирането на процесите на усвояване и използване на основните хранителни вещества - белтъчини, мазнини и въглехидрати. Ролята им се състои в поддържане на физиологичното състояние на нервната, сърдечно-съдовата, храносмилателната, ендокринната система и кръвотворните органи. Приложени в достатъчни количества витамините спомагат за укрепване на организма, за повишаване на неговата работоспособност и устойчивост спрямо различните въздействия на външната среда и заболяванията. Човешкият организъм не синтезира и не разполага с резерви от витамини с изключение на витамините А и В 12, които се натрупват в черния дроб. Това налага внасянето им отвън и то в оптимални количества и съотношения. Храната на човека трябва да бъде пълноценна по отношение на витаминно съдържание, особено през зимата, когато естествените източници на витамини чувствително намаляват. Особено важно е да се следи витаминният баланс при възрастни хора. Те трябва да употребяват повече продукти, богати на витамини. За да упражнят своето действие, синтетично произведените витамини трябва да надвишават по количество неколкократно естествено получените чрез плодовете и зеленчуците. Потребностите на организма от витамини са различни и зависят от много фактори - възраст, трудова дейност, климат, някои физиологични състояния (пубертет, бременност, кърмене), болестни състояния и др. Резките промени в денонощните или годишни температури и степента на слънчево греене повишават потребностите, особено от витамините А и С, а умствената дейност и нервните заболявания от витамините от група В. Горските плодове са особено богати на витамини, както и продуктите от растителен произход. Някои от тях са толкова богати на едни или други витамини, че могат да служат не само като средство за профилактика и лекуване на хипо- и авитаминози, но и да се използват за лекуване на болести, при които се препоръчва прилагане на големи количества от определени витамини. За цялостното действие на витамините не е важно толкова тяхното количествено съдържание в храната, колкото правилното съотношение помежду им. Ако в храната липсва някой витамин, неизбежно настъпват промени и в действието на другите витамини. Смесената и разнообразна храна (сурови храни, плодове, зеленчуци, масло, мляко и др.) е достатъчен източник на необходимите за организма витамини.
Минералните соли, които се съдържат в растенията играят важна роля в обмяната на веществата, в образуването на ензими, хормони и в кръвотворния процес. Те влияят изключително много върху сърдечната дейност и възбудимостта на нервната система и мускулите и влизат в състава на костите. Фосфорът се съдържа в граха, орехите, фасула, листните зеленчуци и др. Най-богатият източник на калций са млечните продукти. В зеленчуците, житните и др. растения, той често се съдържа под формата на неразтворими соли - калциеви оксалати. Калият се намира в плодовете и зеленчуците. В по-голямо количество се съдържа в сушените смокини, кайсии, стафиди и др. Продукти съдържащи желязо са листните зеленчуци, копривата, доматите, плодовете и др. По-важни продукти съдържащи йод са морските водорасли, цвеклото и др. Богати източници на магнезий са плодовете и зеленчуците с високо съдържание на целулоза, както и типовият хляб. Добър източник на флуор от растителен произход са зелените листни зеленчуци, зелените листа на зелето и зеленият лук, пшеницата.
Билколечението се характеризира с това, че се провежда с разнообразни химични вещества, съдържащи се в растенията, като напр. алкалоиди, флавоноиди, гликозиди, кумарини, етерични масла, танини и др., които са полезни за болния организъм. В много случаи освен подобяване на функциите на отделните органи и системи се стимулират обменните процеси на организма, повишават се защитните му сили.
Гликозидите са нелетливи вещества, образувани от глюкоза и други захари, свързани с различни органични съединения. От тях зависи вкусът и ароматът на някои растителни продукти. Гликозидите са една от най-големите групи биологично активни съединения с разнообразна структура и широко разпространение в растителния свят. В медицината широко се използват така наречените сърдечни гликозиди за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Лечебно действие имат и други гликозиди, например гликозидът арбутин, който се съдържа в листата на крушата, червената боровинка и мечото грозде и е с антибактериални свойства се използва при възпаления на пикочо-половата система. Хесперидинът, намиращ се в кората на цитрусовите плодове и химически сходният с него рутин спомагат за укрепване стените на кръвоносните съдове. Флавоноидните гликозиди придават жъртия и бледожълтия цвят на много цветове, но се съдържат и в пъпките, листата, корените, коренищата и плодовете на растенията. Срещат се в почти всички растения, зелените водорасли, мъховете и др. Те повишават устойчивостта на капилярите и кръвоносните съдове, увеличават тяхната еластичност и се прилагат при кръвоизливи от различен произход, при капиляротоксикози, хроничен хепатит, хипертония, хиповитаминоза Р и С, кожни заболявания (екземи и дерматити), както и при някои възпалителни процеси. Диуретичното действие на хвоща, изсипливчето, листата от бяла бреза, цвета от бъз и други се дължи на съдържащите се в тях флавоноиди. Те стимулират сърдечната дейност и понижават високото артериално налягане, имат антибактериално действие, подтискат окисляването на аскорбиновата киселина и адреналина, влияят на обмяната на калция и йода в организма.
В корените на ревена, корите на зърнастеца, листата и плодовете на сената се съдържат антраценови гликозиди. Те притежават очистително действие. Не трябва да се използват често, тъй като организмът привиква, което изисква повишаване на дозата и води до интоксикации.



 
< Предишна   Следваща >
GTranslate
EnglishFrenchGermanItalianPortugueseRussianSpanish