Получава се от силикон.

Пчелен восък. Придава блясък (гланциращо вещество). Използва се за гланциране на плодове. За повече информация, виж статията за пчелни продукти. Може да предизвика алергични реакции.

Получава се от палма, растяща в Южна Америка. Използва се в козметиката, при производството на мастило и за гланциране на плодове. Може да предизвика алергични реакции.

Получава се от насекоми. Дразни кожата.

Може да наруши абсорбцията на мазнини и мастноразтворими витамини (А, D, Е, K). Мек лаксатив. Свързва се с тумори на пикочния мехур. Използва се в сладкиши, мая, витаминни таблетки, сушени плодове, бонбони.

Препоръчва се избягване на употребата му. В някои страни е забранен.

Получава се от овча вълна.

Получава се от животински източници (козина, пера).

виж Е 920

Във високи дози може да предизвика гадене, повръщане, диария, болки. Използва се в продукти от брашно.

Разрушава хранителните вещества. Карциноген. В някои области питейната вода го съдържа в количества над допустимите. Използва се в продукти от брашно.

виж описаното за Е 925.

Препоръчва се избягване на употребата му. В някои страни е забранен.

Използва се за избелване на рафинираните брашна. При хора с астма или друг вид алергии употребата му трябва да се ограничи. Виж и описаното за Е 210.

Използва се при замразяване и вакумиране на продукти. Според досегашните данни е безопасен.

В малки количества е безопасен.

Некалоричен подсладител, около 200 пъти по-сладък от захарта. Използва се в сладкиши, замразени десерти, бонбони, млечни произведения, лекарствени средства, козметика за уста и най-вече в напитки. CSPI (Center for Science in the Public Interest) включва изкуствените подсладители - аспартам, захарин и ацесулфам К в списъка си за "Десетте най-лоши добавки". Те причиняват тумори при опитни животни и повишават риска от развитие на рак при хора.

Изкуствен подсладител с много нежелани реакции. Някои хора са алергични към него, като най-честата нежелана реакция при тях е мигренозната болка.

Калциевият и натриевият цикламат са изкуствени подсладители, причиняващи мигрена и други нежелани реакции. Могат да доведат до ракови заболявания. При опити с животни е установено увреждане на тестисите при плъхове и на ембриони при мишки. Забранен в САЩ и Великобритания.

Калциевият и натриевият захарин са изкуствени подсладители получени от толуен (известин карциноген). През 1977 година е забранен в САЩ, след което е възстановена употребата му, при задължително изписване върху етикета на следния текст: "Употребата на този продукт е опасна за вашето здраве, този продукт съдържа захарин, за който е установено, че причинява рак при опитни животни."

Изкуствен подсладител. Представлява протеин получен от тропическото растение Thaumococcus danielli. Използва се за подслаждане на вина, хляб и плодове.

Трудно се разгражда от храносмилателните ензими. Използва се в сладкиши, бонбони, сушени плодове, нискокалорични храни. Във високи дози действа лаксативно.

Съдържа се в малини, сини сливи, марули и др. В промишлени количества се получава от дървесина. Има диуретичен ефект и причинява образуване на камъни в бъбреците. Използва се в нискокалорични храни, нисковъглехидратни сладкиши, сладоледи и сладка.

Емулгатор, естествен сърфактант (повърхностноактивно вещество), пенливо вещество. Получава се от дърво, отглеждано в Чили (Quillaia Saponaria). Използва се в бира, газирана вода. Ускорява заздравяването на кожата и намалява омазняването й.

Получава се от гъби или свински панкреас.

В малки количества е безопасна.

Диспергиращо вещество. Използва се за покриване на таблетки и в изкуствените подсладители.

Избистрящо виното вещество. Използва се и за стабилизиране на бои.

Няма данни за нежелани реакции.

Част от него се превръща в алкохол в организма.

Алкохол.

Получава се от глицерол. В САЩ се използва за покриване на пресни плодове.

Овлажнител и диспергиращо вещество. Получава се от петрол. Сладкият му вкус го прави широко използван в лекарствата за деца и в лечебните сиропи. Съдържа се в кремове, мехлеми, козметични средства, дезодоранти, продукти за коса. При интравенозно приложение причинява сърдечни атаки. Води до поддтискане на централната нервна система и контактен дерматит.