Коктейлът

ImageНякои автори на наръчници за коктейли опитват да открият корените на това питие в древността. Като аргумент се цитират извори за китайци, които преди 3000 години пиели плодови сокове, смесени с лед и сняг, или старогръцкият мит за обаятелния юноша Ганимед, когото Зевс, преобразен като орел, отвлякъл на Олимп, за да разлива амброзия (първия коктейл) на боговете. Усилията да се изкара човешкият род закърмен с коктейли понякога намесват и Библията заради съвета, който св. ап. Павел дава в първото послание до Тимотея: "Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания".Тук явно става дума за антисептичните свойства на виното.
Истината за съвременния коктейл няма нищо общо с древността, гръцката митология и Св. писание. Неговата история се простира не повече от двеста години назад. Той е млад като Америка,Image която е и негова родина. Първият писмен документ, в който думата е употребена със собственото й значение, е нюйоркското издание "The balance" от 1806 г. Там коктейлът е определен като "стимулираща напитка, съставена от силни алкохоли, захар и горчиви настойки."
Известни са няколко легенди за раждането на този микс, като повечето се въртят около етимологията на английската дума cock tail - петльова опашка. Според една версия го изобретил някакъв американски кръчмар, който събирал, каквото остане по чашите в порцеланов чайник с форма на петел и после предлагал сместа на нови клиенти. Испанците твърдят, че това е станало в Мексико и авторът бил техен човек.
Друга версия разказва Джеймс Фенимор Купър в "Последният мохикан". През 1779 г., в разгара на Войната за независимостта, вдовицата Бетси Фланаган държала кръчма в Йорктаун, Imageкъдето често се отбивали офицери от армиите на Дж. Вашингтон и Лафайет. Вероятно подбуждана от патриотични пориви, една вечер младата кръчмарка откраднала няколко петлета от курника на своя съсед англичанин и ги сготвила на офицерите. На финала поднесла и питиета, украсени с пера от опашките на петлите. Всичко завършило с възторжения възглас: "Vive le cocktail!." Според трета (евроцентристка) версия модата да се пият коктейли е пренесена в Америка от френските войници на Лафайет, които имали обичай да смесват вино с друг алкохол и наричали напитката Coquetel.
Някои смятат за исторически първообраз на коктейла английския пунш, пренесен от Индия през XVIII в. От онова време е известна една рецепта, която би смаяла и най-развинтеното въображение. "В подходящ басейн се смесват 1200 бутилки ром, 1200 бутилки вино, 400 л гореща вода, 500 кг захар, сокът от 1600 лимона и подправки. Човек в малка лодка от слонова кост плува отгоре и разбърква пунша със специално весло. Празникът завършва, когато поканените 600 гости изпият всичко." Явно не им е било никак лесно на англичаните в Индия.
Няма спор, че коктейлът намира историческа почва за развитие в САЩ и след средата на XIX век започнало известно систематизиране на познанията в тази Imageобласт. Тогава е зачената и необятната днес барманска литература. Първата книга за коктейли е издадена от калифорниеца Джери Томас през 1862 г. и се казва "Bon vivant's guide, or how to mix drinks". Двадесет години по-късно Хари Джонсън издава в Ню Йорк наръчника "The New and Improved Bartender's Manual, or How to Mix Drinks in the Present Style". Почти по същото време е създаден и най-популярният коктейл за всички времена - мартини. Авторството му се приписва на някой си сеньор Мартини, барман в нюйоркския хотел "Никърбокър" през 1860 г.
Истинският бум в културата на коктейла настъпва в годините около Първата световна война.Тогава се раждат много класически днес комбинации. Допълнителен стимул бил сухият режим в Америка, който развил въображението както на контрабандистите, така и на консуматорите.
Част от удоволствието около коктейлите не е само в смесването на съставките, но и в измислянето на ефектни имена. От ранната история на жанра са известни заглавия като "Меча лапа", "Ударът на плантатора", "Дълъг крив нож" и много други, чиито рецепти са разтворени във времето. Другото удоволствие е в откриването на предпочитано съотношение. В автобиографията си Луис Бунюел описва своето мартини с джин "Гордънс", вермут "колкото слънчев лъч", капка Imageангостура, лед и всичко това в пренощували във фризера чаши. Въпреки че коктейлът е известен от сто години, това не му пречи да вярва, че неговото мартини е уникално.
В началото на миналия век коктейлите често били кръщавани на знаменити личности. По-късно идват по-неутралните заглавия като Sex on the beach или Kamikadze. Някои се появяват на бял свят като щастливо хрумване, при други завършеният вкус е резултат от продължителни търсения.
Комбинацията водка с доматен сок била известна преди повече от век, но едва през 1921 г. някакъв парижки барман добавил сол, черен пипер и уочестър сос. След това в Ню Йорк коктейлът "Блъди Мери" бил дооформен с табаско. Твърди се, че е кръстен на актрисата Мери Пикфорд, но това не пречи мнозина да го свързват с дъщерята на английския крал Хенри VIII.
У нас модата на коктейлите плахо започнаImage да навлиза с демокрацията. По-рано отношението към този жанр беше някак иронично. Те винаги са били смятани за дамски, т.е. несериозни питиета, които не могат да съперничат на задължителните за всеки истински мъж три ракии с една салата. Въображението в епохата на зрелия социализъм рядко надхвърляше облака (мента с мастика), който много бързо докарва и най-угрижения човек до чувство на пълна безметежност. От онова време са останали и комбинации като "Земетръс" (от всичко на бара по 50 г) или "Железен анцуг" (бира с ракия). Сложното отношение на социалистическия човек към коктейлите особено точно е представено от Венедикт Ерофеев в неговата повест "Москва-Петушки". Там има няколко авторски смеси от типа на "Сълзата на комсомолката" - лак за нокти, политура за мебели и други специални съставки. Става дума за поезия и проза, които за американеца са непонятни.