Витамини - видове ІІ

ВИТАМИН С /АСКОРБИНОВА КИСЕЛИНА/.
Това е един от най-важните за жизнената дейност на организма витамини получаван главно чрез растителната храна. Богати на витамин С са касисът, червеното френско грозде, шипките, ягодите, портокалите, лимоните, ябълките и много други плодове, а от зеленчуците - зелените и червените пиперки, зеленият лук, хрянът, магданозът, копърът, спанакът, доматите и много други растения.
Аскорбиновата киселина участвува в обмяната на нуклеиновите киселини, обмяната и синтеза на стероидните хормони от кората на надбъбречните жлези и щитовидната жлеза, взема участие в синтеза на много вещества, необходими за изграждане на съединителната и костна тъкан. Витамин С осигурява нормалната проницаемост на капилярните стени, повишава еластичността на кръвоносните съдове. Той играе важна роля в поддържането на естествената и придобитата устойчивост на организма срещу инфекциозни болести. Оказва хемостатичен ефект. Подобрява апетита и стимулира растежа на подрастващите, подпомага образуването на костите, зъбите, мускулите и кръвоносните съдове. Регулира обмяната на ароматните аминокиселини, участва в узряването на еритроцитите, асимилацията на желязото, инактивирането на токсините.
Хроничният недостиг на витамин С може да доведе до заболяването скорбут. При тази болест отначало се появяват слабост, отпуснатост, подтиснато настроение, болки в мускулите. След това започват да се подуват и да кървят венците, разклащат се и опадат зъбите, появяват се множество кръвоизливи в кожата, мускулите, ставите, вътрешните органи. Развива се малокръвие, нарушава се дейността на сърдечно-съдовата и други системи на организма. Недостигът на витамин С понижава работоспособността, настъпва бърза умора, апатия, намалява способността на организма за съпротива спрямо токсичните вещества и въздействието на висока и ниска температура. Човек става предразположен към простуда, грип и други инфекциозни болести, бавно заздравяват рани и счупвания на кости. Недостигът на витамин С води до промяна на съдовите стени и с това създава благоприятни условия за развитие на атеросклероза /особено при лица с прекомерно хранене и малко движение/.
За да не се стигне до недостатъчност на витамин С е необходимо консумиране на достатъчно количество растителни продукти, които са естествен източник на аскорбинова киселина. Средно за възрастен човек са необходими около 100 мг витамин С дневно, а за деца до 7 год. около 50 мг. При бременност, големи студове, горещини, тежка физическа работа, при пушачи нуждите от витамин С нарастват с 30-50%.
Като лечебно средство витамин С успешно се прилага при лечение на атеросклероза, различни заболявания на сърдечно-съдовата система, дихателните органи, бъбреците, черния дроб, ендокринната и нервната система, при болести на кръвта, ставите, туберкулоза, отравяне с химични отрови, в акушерството и гинекологията, при зъбен кариес, за повишаване общата съпротивляемост на организма, за борба с общи и локални инфекции и интоксикации /коклюш, скарлатина, токсикози на бременността/, при бременност и кърмене, за предотвратяване на преждевременно раждане, при екземи, дерматити, диабет, болести на бъбреците и др.
ВИТАМИН F
Той представлява ненаситени мастни киселини - линолова, линоленова и арахидонова, които се съдържат в растителните масла /маслиново, ленено, слънчогледово, царевично, орехово, соево/. Дневната доза за възрастен човек е около 1 - 2 г. Обикновено се препоръчва консумирането ежедневно на 20 - 30 мл растително масло, което съдържа този витамин. Ненаситените мастни киселини, подпомагат усвояването на мазнините, участват в мастната обмяна на кожата, влияят на лактационния и размножителен процес. Витамин F превръща холестерола в разтворими съединения и с това облекчава изхвърлянето му от организма. Благодарение на това ненаситените мастни киселини се използуват за профилактика и лекуване на атеросклерозата. Прилагат се при лечение на някои кожни болести /екземи, язвени поражения и др./.
ВИТАМИН Д /КАЛЦИФЕРОЛ/
Този витамин притежава антирахитични свойства. Известни са няколко близки по строеж вещества, които проявяват свойствата на витамин Д - това са витамините Д1, Д2, Д3 и т.н. Витамин Д повишава и регулира резорбцията на калций и фосфор в храносмилателния канал, благоприятства отлагането им в новообразуваните кости, усилва клетъчната обмяна на организма.
Недостигът на витамин Д при децата води до рахит. Наблюдават се нарушения в развитието на зъбите и ноктите, отпуснатост на мускулите и свързаното с това увеличение на корема. Болните деца изостават във физическото и психическото си развитие и по-често боледуват от инфекциозни болести.
Използва се за профилактика и лечение на рахит, при остеомалации, за ускоряване зарастването на счупени кости, предотвратяване развитието на кариес, при остеопороза, хипокалцемия и др.
Като лечебно средство витамин Д се прилага за лечение на някои болести на кожата и при нарушаване функцията на паращитовидната жлеза. Същевременно прекомерната употреба на витамин Д може да предизвика интоксикация на организма.
ВИТАМИН Е /ТОКОФЕРОЛ/
Витамин Е има основно значение за нормалната възпроизводителна способност на животните и човека. Той играе важна роля в процеса на формиране на половите клетки и вътреутробното развитие на плода. Подпомага сперматогенезата и подобрява оплодителната способност.
Като биологичен антиксидант, той предпазва от разрушаване другите витамини, хормони и ферменти. Предпазва от разграждане мастните киселини и витамин А, поддържа в равновесие свободния и естерифицирания холесторол.
Витамин Е участва също във въглехидратната и белтъчната обмяна. Той подобрява всмукването и усвояването на витамин А, оказва стимулиращо действие върху мускулната система, подобрява храненето и снабдяването с кръв на мускулатурата на матката, което има важно значение при бременност. Благоприятства функцията на напречнообраздената мускулатура, включително и на миокарда.
Най-добри растителни източници на витамин Е са: зелената бакла, зеленият грах, салатата, овесът, пшеницата, царевицата. Твърде много витамин Е има в растителните масла: соевото, слънчогледовато, царевичното, памучното и др. Дневната доза за здрав възрастен човек е приблизително 20 - 30 мг. Основно депо за витамин Е в организма е мастната тъкан, в която се съдържат девет десети от цялото му количество.
При недостиг на витамин Е могат да възникнат нарушения в обмяната на веществата и свързаните с тях поражения на различии органи и системи.
Като лечебно средство витамин Е се прилага заедно с други препарати в някои случаи на отслабване на половата функция, при заболя-ване на нервно-мускулната система, разстройство на периферното кръвообръщение, тромбофлебит и трофични язви, болести на черния дроб, кожата, очите, а също и при атеросклероза, хипертония, заплашващ аборт, аменорея, стерилитет у мъже.


ВИТАМИН К
Известии са няколко вещества, означавани като витамин К. Едно от тях /витамин К1/ се образува в зелените части на растенията и
по-точно в хлоропластите под действието на слънчевите лъчи. Другото /витамин К2/ се образува от бактериите, населяващи дебелото черво на човека. През 1942 год. акад. А. В. Паладин синтезира веществото викасол, което надминава по биологична активност 2-3 пъти витамините К1 и К2. Богати на витамин К са спанакът, доматите, зеленият грах, морковите, магданозът, а също така бобовите, житните и плодовете на ягодоплодните растения.
Витамин К е необходим за нормалното съсирване на кръвта. Той участвува в образуването на протромбина в черния дроб и повишава неговото съдържание в кръвната плазма.
Недостигът на този витамин може да доведе до множество малки подкожни и вътрешно мускулни кръвоизливи, а при тромби - до опасни за живота кръвотечения. Освен това витамин К усилва перисталтиката на стомаха и червата, взема участие в дишането на всички клетки и във вътрешноклетъчната обмяна на веществата.
Болести, свързани с недостиг на витамин К в храната практически не се срещат, тъй като той се изработва от полезните бактерии в червата. Авитаминоза К може да се появи все пак при тежки заболявания на жлъчния мехур и други болести, когато в червата не постъпва жлъчка и вследствие на това се нарушава усвояването на мазнините и разтварящият се в тях витамин К. Недостигът на витамин К може да бъде свързан понякога и със заболяване на червата, при което се нарушава неговото изработване и всмукване.
Новородените, в чиито черва все още няма бактерии произвеждащи витамин К, го получават с майчината кърма. Дневната нужда на новороденото от витамин К е 10 - 15 мг.
Като лечебно средство витамин К успешно се прилага при белодробни и стомашно-чревни кръвотечения, хеморагични диатези у кър-мачетата, в хирургичната и стоматологичната практика, а също така и при някои заболявания на червата, черния дроб и белите дробове, смущения в резорбцията на мазнините вследствие на пълна холестаза. Прилага се като антидот при предозиране и отравяне с антикоагуланти. Витамин К профилактично и терапевтично се прилага след лекуване с антибиотици, сулфонамиди, салицилати, при дълготрайни запушвания на жлъчните пътища, в началния стадий на чернодробна цироза.
ВИТАМИН У /МЕТИЛМЕТИОНИН/
Американският учен Чиней през 1949 година откри, че пресните сокове на някои зеленчуци, в това число и на зелето, притежават свойството да забавят развитието на стомашни язви. Противоязвеното действие на зелевия сок е обусловено от наличието на значителни количества метилметионин в зелето, открит също и в много други зеленчуци, плодове, житни растения, в прясното мляко, някои растителни мазнини.
Изолираното от сока на зелето вещество е наречено витамин У, заради лечебния ефект при язвена болест /улкус/.
Витамин У представлява активиран метионин, притежаващ висока активност по отношение на доставянето на метилови радикали, необходими за осъществяването на различни синтези в организма /холин, креатин, адреналин, стероли и др./ На това свойство се дължи и стимулиращото му действие върху оздравителния процес при деструкция на стомашната и чревната лигавица. Има протективен ефект върху лигавицата, повишава устойчивостта и срещу солната киселина и пепсина. Витамин У проявява изразени антихистаминни и антиалергични свойства. Инактивира хистамина, който има доказана роля в патогенезата на язвената болест и премахва болката.
Използването на този витамин или сока на зелето и други зеленчуци показва голяма ефективност при лечението на стомашната язва, язвената болест на дванадесетопръстника, хроничен гастрит при нормална и нарушена секреторна функция.
Много биологични изследвания и клинични наблюдения са показали, че прилагането на чист - синтетичен метилметионин е по-малко ефективен от действието на зелевия сок. Очевидно противоязвеното действие на сока се определя не само от това вещество.
Съдържанието на този витамин зависи от условията и мястото на отглеждането на растенията, времето на прибирането и начина на консервиране. Установено е, че в южните области, където има много слънчеви дни, съдържанието на витамина У е значително повече. Това вещество се окислява лесно и се разрушава при висока температура, но понася сушенето и изстудяването.
ВИТАМИН Р /РУТИН/
Витамин Р е сборно понятие за много вещества, наречени флавоноиди. Основно съединение е рутина. Съдържа се в зеленчуците, плодовете на ягодоплодните и цитрусовите, в чая и много други растения. Количествената нужда не е уточнена.
Този витамин намалява проницаемостта на стените на кръвоносните съдове. Предписва се при хеморагични диатези, ревматизъм, хипертония, язва на стомаха и дванадесетопръстника, някои болести на черния дроб и жлъчния мехур, очите, кожата, при отравяне и други. Най-често витамин Р се използва в комплекс с витамин С.
ВИТАМИН РР /НИКОТИНОВА КИСЕЛИНА/
Никотиновата киселина и никотинамидът участват в изграждането на ензимни системи, които катализират реакциите на дехидрогениране. Този витамин регулира моторната и секреторната дейност на червата, разширява кръвоносните съдове, улеснява изграждането на колатералните съдове и подобрява оросяването на мозъка, кожата и нервната система. Упражнява защитно действие по отношение на чернодробния паренхим. Амидът на никотиновата киселина оказва изразен ефект при пелагра.
Определени количества от този витамин се съдържат в много житни и бобови култури, зеленчуци и плодове. Частично никотиновата киселина се синтезира и в самия организъм на човека от триптофан. Дневната нужда на човека от никотинова киселина е 15 - 20мг.
При недостиг на този витамин може да се развие заболяване, при което се влошава апетитът, появяват се болки в областта на стомаха, гадене, диария, рязка слабост, влошаване на паметта. По - продължителен недостиг на витамин РР води до пелагра /грапава кожа/. При тази болест се появяват тежки поражения на стомашно-чревния канал, кожата и централната нервна система, чак до възникване на сериозни психически разстройства. За появата на пелагра играе роля и недостигът на витамините В1, В2, В6.
Никотиновата киселина намира приложение при лекуването на атеросклероза, някои болести на сърдечно-съдовата система /съдови спазми и периферни смущения в оросяването на дихателните и храносмилателните органи/, хронични гастрити, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, колити, диарии и запек, на нервната система -нервни и психични заболявания, депресивна психоза, шизофрения, астенично-неврастенични явления, на кожата - алергични кожни прояви, невродермити, при някои заболявания на очите, захарен диабет, отравяне със сулфонамиди, пелагра, при чернодробни заболявания /остър и хроничен хепатит, цироза/.