Соята - храна на бъдещето

ImageСоята отдавна е призната като хранителен продукт, който е незаменим източник на белтъчини. Соевите храни съдържат всички необходими за изграждането и поддържането на тъканите в човешкия организъм аминокиселини. Не съществува опасност при значителна консумация на соев белтък и затова Агенцията за храните и лекарствата в САЩ (FDA), означи соевия протеинов изолат за вещество "признато за безопасно".
В последните десетилетия вниманието на лекари и нутриционисти бе привлечено от соевите изофлавони. В храната на хората флавоните и изофлавоните присъстват от векове и хилядолетия, но едва в последно време се засили интересът към тях. Беше проучена и уточнена химичната им структура, а чрез многобройни изследвания бе осветлено биологичното им действие върху човешкия организъм.
Флавоните, изофлавоните и лигнаните (общо флавоноидите) са от групата на растителните естрогени (фитоестрогени). Те имат действие подобно на естествените женски полови хормони (естрогените), но не са стероиди, а също така естрогенното им действие е много слабо (равнява се на 1/1000 до 1/ 100000 от активността на натуралния женски хормон - естрогенът). От друга страна, те се отличават по това, че лесно се разграждат в човешкото тяло, не се задържат и не се отлагат. С най-мощно действие сред растителните естрогени се отличават изофлавоноидите (изофлавони, изофлавонони, изофлавани, куместсани, птерокарпани), които са характерни вторични съставки в растенията от семейство Leguminosae, предимно подфамилия Papilionideae. Натрупването на изофлавоноиди се установява главно в зърната, шушулките, плодовете, корените, листата.
Изключително богати на фитоестрогени са соята и лененото семе. Соевите изофлавони са слаби естрогени и от тях най-значими от гледна точка на човешкото здраве са генистенът и даидзенът. Част от тях са в свободно състояние в соевите зърна, а друга част са свързани с глюкоза като глюкозиди. В чревния канал глюкозата се отделя от изофлавона, така че количеството му се увеличава. В соевите храни количеството и съотношението на двата изофлавона варират, но всички традиционни соеви продукти като тофу, соево мляко, темпе и мисо са богат източник и съдържат 30-40 мг. изофлавони на порция. Само соевият сос и соевото масло не съдържат изофлавони. Соевите белтъчни концентрати, които широко се използват могат да съдържат или да не съдържат изофлавони в зависимост от начина им на обработка. Соевият протеинов изолат ги съдържа в достатъчни количества. В една група соеви храни, наричани втора генерация, като соев хот-дог, соев сладолед и др, най-често се съдържат малки количества изофлавони, защото се приготвят със значителни количества несоеви продукти.
ImageБиологичното действие на соевите изофлавони е свързано главно с естрогеноподобния им ефект. Конкурирайки се с естрогена, прикрепяйки се към естрогенните рецептори на клетките, тези "слаби" естрогени действат като антиестрогени. Биологичното им действие се свежда главно до следните 4 механизма: действие като естрогени и антиестрогени; действие като вещества предпазващи от рак; действие като антиоксиданти; действие като вещества укрепващи имунната система. В следствие на съвкупността от действията им се счита, че изофлавоните играят роля в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, на симптомите на климакса и менопаузата, на остеопорозата и раковите заболявания. Ежегодно в стотици проучвания се публикуват сведения за биологичните и фармакологични ефекти на тези вещества като антиоксиданти, като противовъзпалителни, антиалергични и противотуморни средства и като субстанции със слабо естрогенно и изразено антиестрогенно действие. На учените и лекарите отдавна е правело впечатление, че населението на азиатските страни от Далечния Изток по-рядко боледува от сърдечно-съдови заболявания. Натрупани са и безспорни данни за по-рядкото боледуване от остеопороза, както и от симптомите на менопауза при жените. Не на последно място статистиката сочи, че населението в страни като Китай, Япония, Корея и др. по-рядко боледува от някои форми на рак, като рак на гърдата, рак на простатата, рак на дебелото черво и рак на мозъка. Обратно сред населението на тези страни, възприело западния начин на хранене, заболеваемостта от тези заболявания се изравнява с тази на страните от Западна Европа и Северна Америка. Разбира се не един рисков фактор е отговорен за тези разлики. Няма съмнение обаче, че храните и стила на хранене са от значение. В т.нар. азиатско хранене един човек приема дневно средно 35 мг. изофлавони, а в САЩ и Западна Европа средната консумация на тези вещества е по-малко от 2 мг дневно. Тези разлики са свързани с консумацията на соя, която е традиционна храна за населението в Далечния Изток.

Изофлавони и сърдечно-съдови заболявания

ImageСред причините за смърт в развитите страни сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място. Така наречените атеросклеротични плаки представляват холестеролови натрупвания в артериите. При пълно запушване на стеснените артерии се развива миокарден инфаркт или исхемичен мозъчен инсулт. Много са рисковите фактори за развитието на сърдечно-съдови заболявания. Освен наследственото предразположение, важна роля имат редица фактори на околната среда, в това число храните с високо съдържание на мазнини. Известно е, че мазнините в кръвта се транспортират до различни органи, тъкани и клетки като липопротеини. Последните се разделят на следните класове: липопротеини с ниска плътност (ЛНП), липопротеини с много ниска плътност (ЛМНП) и липопротеини с висока плътност (ЛВП). Основните преносители на холестерола в човешкито тяло са ЛНП, които го транспортират от черния дроб до всички клетки за включване в мембраните. Тази функция на ЛНП е жизнено важна, защото холестеролът е прекурсор за продукция на различни биологично активни вещества - хормони, витамини, жлъчни киселини. Ролята пък на ЛВП е да свързва и "връща" обратно излишъка на холестерол от клетките на тялото и от стените на артериите до черния дроб, където той се излъчва в жлъчката и попада в червата, като част от него се изхвърля с изпражненията, а друга се всмуква обратно в тънките черва. Този процес на извличане на холестерола от тъканите е много важен, защото чрез него се предотвратява развитието на атеросклероза от натрупване в плаки на излишния холестерол. Затова от гледна точка на атерогенезата холестеролът в ЛНП и ЛМНП се означава като "лош", а този в ЛВП - като "добър" холестерол. Ако окислението на холестерола в ЛНП е повишено, това допринася за атеросклеротичния процес и обратно, всяко противодействие на това окисление е важно за профилактиката на атеросклерозата.
Механизмите, по които изофлавоните намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания са няколко. Първо, намаляване на холестерола в ЛНП и увеличаването му в ЛВП. Второ, предотвратяване на окислението на ЛНП. Трето, подобряване еластичността на артериите. Ефектът на изофлавоните върху артериите е равен на благоприятния ефект, който има традиционната хормонална терапия. Четвърто - въздействие върху липидите в кръвта посредством механизма на естрогените. Известно е, че естрогените предпазват от съдово-дегенеративни заболявания по различни пътища, но най-вече чрез снижаване нивото на холестерола в ЛПН. Пето - подтискане пролиферацията на клетките. Важно действие на изофлавоните е подтискане действието на ензима тирозин-киназа, който играе важна роля за промяна на стените на артериите. А тази промяна е първият етап в процеса на атеросклерозата.
Изофлавони и остеопороза
Остеопорозата е едно твърде често съвременно заболяване особено сред жените в менопауза, стареещите и възрастните жени и мъже. Касае се за костно заболяване, при което намалява твърдата минерална съставка на костната тъкан, а костите стават крехки и чупливи. Освен генетичният фактор, около 50 други различни фактора имат значение за здравината на костите. Сред тях могат да се изброят спортуването, нивото на витамин Д и калций в организма, натрий, алкохол, пушене, хормонални механизми, бъбречни и чернодробни увреждания и не на последно място храненето и стила на живот. Спортуването е изключително важен фактор за здрави кости. То не само предпазва от загуба на костна маса, но води и до нейното увеличаване. Съществена роля има и достатъчният калциев прием, тъй като калцият, наред с фосфорът е един от главните елементи, изграждащи минералната част на костите. Изследванията са показали, че жените на възраст 19-50 г., както и подрастващите момичета консумират само 2/3 и дори по-малко от необходимия калций. В развитите страни се разчита само на калция от млечните продукти, но не се взима предвид, че растителни храни като бобови, ядкови и семена също са богати на този важен елемент. Изчислено е например, че една чаша соева храна съдържа 175 мг. калций, т.е. почти 1/4 от дневно необходимия за възрастни хора. Познато е, че от редица растителни храни калцият се усвоява трудно, тъй като е свързан с оскалати и фитати, от които се освобождава само малка част. Такива растителни храни са спанак, цвекло и др. Соята, обаче, прави изключение - калцият от соевите продукти се усвоява еднакво с калция от млякото и млечните храни. В организма непрекъснато протичат динамични процеси, които засягат и костите. Около 15% от общата костна маса се подменя ежегодно. Около 7 гр. калций влизат и излизат в костите всеки ден. От особена важност е загубата на калций с урината, защото за да се компенсира загубата на 50 мг. калций с урината, е нужно допълнително да се приемат 200-250 мг. калций с храната. За загубата на калций от организма важна роля играят белтъците, които увеличават загубата на този елемент. Изчислено е, че при консумиран 1 гр. белтък, нивото на калций в урината се увеличава с 1 мг. В това отношение особена роля изпълняват сяросъдържащите аминокиселини (метионин и цистеин). В сравнение с другите белтъци соевите протеини предизвикват по-слабо отделяне на калций с урината, поради това, че са по-бедни на метионин и цистеин. Установено е, че лица приемащи главно животински белтъци, отделят с урината 150 мг. калций на ден, докато тези, които консумират соеви протеини, отделят само 103 мг., т.е. с 1/3 по-малко. В косите непрекъснато си противодействат два вида клетки - остеобласти, изграждащи костното вещество и остеокласти, които непрекъснато разрушават костната структура. Установено е, че изофлавоните подтискат остеокластичната функция на ензима тирозин-киназа, а от там и на остеокластите. В университета Урбана, Илинойс (САЩ), е осъществено клинично проучване на жени в менопауза, консумирали ежедневно соеви добавки към храната. След 6 месечен период е отчетено значително увеличение на съдържанието на костни минерали и изразена плътност на прешлените на гръбначния стълб и на други кости на скелета. Изофлавоните имат сходна структура с лекарственото средство иприфлавон, което предотвратява резорбцията на костите и успешно се ползва за лечение на остеопорозата. Ефективността на лекарството се проявява след разграждането му в организма, при което един от метаболитите му е дайдзен, т.е. един от двата основни изофлавона на соята. Другият основен изофлавон - генистенът има още по-изразено действие за стопиране на костната резорбция.

Изофлавони и рак
ImageПреди 2-3 десетилетия Doll и Peto посочиха, че хранителните въздействия са фактор на риска за около 35% от злокачествените новообразувания. За някои форми на рак това въздействие на хранителните фактори е още по-значимо - такива са раковите локализации в храносмилателния тракт (устна кухина, фаринкс, хранопровод, стомах, дебело черво). Редица съставки на храните досега са посочени като участници в канцерогенезата било като промотори, които улесняват злокачественото развитие, било като инициатори, които пряко допринасят за възникването на тумори (животински мазнини, червени меса, алкохол и др.). Само за около десетина години в много страни на света бяха извършени проучвания, насочени към профилактичната роля на растителните естрогени, респективно изофлавоните, в ракообразуването. Вероятните механизми на антираковото действие на изофлавоните са няколко:
1. Естрогенно антиканцерогенно действие
Естрогенът е полов хормон със силно въздействие върху диференцирането на различни клетки. Излъчени от половите жлези, естрогените се свързват с белтъци, означавани като естрогенни рецептори. Дълго време беше известен само един естрогенен рецептор - алфа (ER - alpha). През 1996 г. бе открит и ER-beta, който преобладава в някои тъкани, поддатливи на естрогенни въздействия, като кости, сърдечно-съдова система, яйчници, матка, тестиси, пикочен мехур, бели дробове, мозък и др. Някои изследвания показват, че естрогенните рецептори в човешкото тяло са по-широко разпространени и значимо концентрирани в някои тъкани (за които по-рано не се допускаше) и това придава вероятност на теорията за предотвратяване на рака чрез антагонистите на естрогените, каквито са растителните хормони. Естрогенът при жените е необходим хормон, но той може да причинява и здравословни проблеми, тъй като може да стимулира възникване и развитие на злокачествени тумори, например на жлезистата тъкан на гърдата. Генистенът, който се конкурира с естрогена в ангажиране на ER-beta, няма същия отрицателен ефект върху деленето на клетките, защото е със слаби естрогенни свойства. Това означава, че при жени, които нормално произвеждат голямо количество естрогени, генистенът ще въздейства като антиестроген. Подобен е начинът на действие на някои лекарства с антиестрогенно действие (напр. Tamoxifen).
2. Подтискане активността на тирозин-киназата
Както споменахме по-горе в редица опити се доказва, че генистенът подтиска активността на тирозин-киназата. При много от видовете рак се открива повишена активност на този ензим. Затова може да се приеме антиканцерогенното действие на този изофлавон и той може да бъде препоръчан за профилактика и лечение на редица форми на рак.
3. Подтискане на ангиогенезата
Туморните клетки растат по-бързо от нормалните и се разпространяват към съседни тъкани и органи и в други части на тялото (метастази). При този бърз растеж туморните клетки бързо изчерпват необходимите им кислород и глюкоза, които се доставят нормално с кръвта. За да компенсират този недостиг, те изпращат "химически сигнали", с които се стимулира развитието на нови кръвоносни съдове, които да хранят растящата ракова тъкан. Този процес е известен като ангиогенеза. Сред растителните инхибитори на ангиогенезата най-силен е генистенът. От друга страна, генистенът не действа на нормалните здрави клетки, които се делят много по-слабо от раковите. Тази хипотеза се подкрепя както от епидемиологичните наблюдения, така и от статистическите съпоставки, които разкриха, че хора консумиращи храна богата на соя, са по-малко поддатливи на всички форми на рак, особено рак на гърдата при жените и рак на простатата при мъжете.
4. Антиоксидантно действие
Реактивният кислород и свободните радикали непрекъснато се произвеждат в тялото като странични продукти на нормалната обмяна на веществата. Натрупани в излишък, те могат да причинят увреждане на ключови биомоликули в мембраните на клетките, на ДНК, белтъците, както и на преносителите на холестерола (ЛНП). Известно е, че тези радикали играят роля в мутагенезата и канцерогенезата. Свойството на генистена да въздейства като антиоксидант е един от механизмите за антиканцерогенен ефект на този изофлавон. Чрез подтискане активността на ензима ксантиноксидаза, той може да спре продукцията на свободни радикали. Освен това, той увеличава продукцията на супероксидисмутазата (ензим с мощна антиоксидантна активност). Дългогодишно проучване в Международния изследователски център за антиоксиданти при болницата Гай (Лондон) приключи със заключение, че изофлавоните в дългосрочен план намаляват риска от рак, като предотвратяват действието на свободните радикали върху ДНК. В това проучване се приема още, че генистенът е най-мощният антиоксидант сред изофлавоните, следван от даидзена.
От тези факти може да се направи заключение, че соята може да бъде полезна не само за профилактика, но също и за лечение на рак.
Изофлавони и менопауза
Известно е, че в периода на менопаузата яйчниците започват да произвеждат по-малко естрогени, с което са свързани редица симптоми като топли вълни, безсъние, силни изпотявания, главоболие, нервност, неспокойствие, промени в настроението, раздразнителност, сухота и болки във влагалището. В лечебната практика за повлияване смущенията при менопауза се прилагат фармацевтични препарати на естрогени, като трябва да се имат предвид обаче страничните неблагоприятни въздействия на една екзогенна хормонална терапия като нови Imageменструални кръвотечения, задържане на течности в тялото и не на последно място се явява риска от рак на гърдата, особено при дълготрайно приложение на хормона. Затова лекарите все повече се обръщат към естествените източници на подобни вещества, каквито са изофлавоните, съдържащи се в храни като соевите. На международен симпозиум за ролята на соята в профилактиката и лечението на хронични болести, състоял се в Брюксел през септември 1998 г., италиански изследователи докладваха съобщение, отнасящо се до 104 жени в менопауза. Пациентките са били третирани 12 седмици със 60 гр. соев белтък дневно, съдържащ 76 мг. изофлавони. След лечебния период значително намаление на топлите вълни са показали 45% от консумиралите соевия протеин. При друго изследване на 78 жени, също с оплаквания от топли вълни е била приложена диета богата на изофлавони в течение на 12 месеца. Установено било значително увеличение в плазмата на глобулина, свързващ половите хормони - естрогени и андрогени (SHBG - sexual hormone binding globulin). Известно е, че този глобулин има силен афинитет за свързване на свободния тестостерон и свободния естрадиол, като по този начин намалява биологичното действие на стероидите. От друга страна съществуват данни, че колкото по-голямо е свързването на естрогените с SHBG, толкова по-малък е рискът от рак на гърдата. Може да се счита, че дълготрайното повишаване в организма на SHBG чрез хранене, богато на изофлавони, е важно в профилактиката на рака. В заключение може да се приеме, че соевите изофлавони могат да бъдат резултатни за жени със слаби или средни симптоми след менопаузата. Преимуществата на хранене, богато на изофлавони, са безспорна добра алтернатива на лекарствената хормоно-заместителна терапия, още повече поради това, че тези хранителни добавки нямат неблагоприятни странични ефекти, а също така въздействат положително и върху липидния профил, високото кръвно налягане и др.