Мандарина

ImageМандарината е един от най-известните представители от семейството на цитрусите, познат още от древността. Произхожда от Югоизточна Азия. Най-разпространен е в Китай, Япония и Индия. Още през 1178 година в китайски ръкопис се описват 27-те най-добри сортове портокали и мандарини. Нарекли го така, защото само богатите мандарини можели да си позволят да го слагат на своята трапеза . Мандарините идват в Европа през 18 век. Една от Imageверсиите е, че първото мандариново дърво в Италия е донесъл неаполитанеца Мишел Тенор през 1840 година, а другата че два сорта от Кантон са донесели през 1805 година в Англия. Отначало ги отглеждали само в оранжерии, но скоро след това се появили в градините на Южна Франция и в Италия, а по късно и в други европейски страни с мек климат. Мандарината има много разновидности. Както и портокалът мандаринът има хибриди, например Imageтанжело ( мандарина и грейпфрут) – по вкус напомня портокал, тангерин tangerine (мандарина и портокал), кръстени на името на град Tangier, Мароко, мандарина сацума (Satsuma) – сладка мандарина без семки, каламандрин (мандарина и кумкват) – използвана главно за консервиране. Един от най-известните хибриди е клементина (clementine), създаден през 1902 година от френския свещеник и селекционер Клеман от кръстосването на Imageмандарина и вид портокали. Мандарините се използват главно в суров вид или като съставки на плодови салати и десерти, често са и добавка към месни блюда.
Начин на приготвяне на сок. Плодовете се обелват, отделят се резенчетата и Imageсокът се извлича чрез пресоване или центрофугиране. Сокът е много приятен с наситено оранжев цвят и специфичен фин аромат. Вкусът се подобрява, ако съдържа цели плодови частици.
Лечебни качества. Сокът от мандарини е предпочитан пред портокаловия от хора с чувствителен към киселините стомах, поради ниското му киселинно съдържание. Високото съдържание на витамин С определя профилактичното му действие при хиповитаминози и авитаминози.