Фаунотерапия

Ловът води началото си още от времето на първобитния човек, тъй като месото на дивеча му е служило за храна, а кожите - за облекло. Трябва обаче да се знае, че и други животински продукти са служили както в миналото, така и сега на човека за лечение на редица заболявания. Така например в египетския папирус на Еберс, датиран от около 5500 г., са дадени освен лечебните свойства на растенията и наставления за лечението с продукти от животински произход. „Нокти от бързоного куче, копито от магаре, цветове от финикова палма да се сварят и да се маже,, — гласи едно от тези наставления при лечението на косопада. Едва ли древните знахари и жреци са подозирали, че в цитираните животински продукти се съдържат изобилно серни съединения, имащи отношение към растежа на космите.
В древна Елада и в страните от Югоизточна Азия приложението на животински продукти е било неразделна част в лечението на много заболявания. Самобитната народна медицина, зародила се във всички части на планетата, като че най-голям разцвет е получила в Югоизточна Азия. Там тя съществува и до днес и е известна като Източна медицина.
Някои народи и племена в Югоизточна Азия и Африка са придавали чародейни качества на праха, приготвен от рога на носорога, като средство, възвръщащо младостта на остаряващите. Този прах се е използувал и в китайската фармакопея като възбуждащо и стимулиращо средство. Други придават лечебни свойства на слонската кожа — като лекуваща безплодието у жените или като стимулиращо средство, подмладяващо остарелите. И сега в някои аптеки на Индонезия, Индия и Китай разполагат с този препарат, приготвен от изсушена и тънко нарязана слонска кожа.
Китайската народна медицина използува като мехлем срещу кожни изгаряния мас от опашката на гигантския гущер — варанът (драконът на остров Комодо), влечуго, достигащо на дължина до 4 м и на тегло до 160 кг. Стотици от тези уникални влечуги са били изтребени заради лечебната им мас!
В страните от Далечния изток съществува поверието, че тигровата мас лекува главоболието, а костният мозък на тигъра възвръща младостта на старите.
Хотентотите в Африка са лекували редица кожни заболявания с вълната на овцете. По-късните изследвания доказаха правотата на това лечение, тъй като „ланолинът", получаван от мастните жлези на овцата, и сега се прилага в козметиката и при редица кожни заболявания. Около горното течение на р. Нил някои племена в древността са лекували психично болни, като са ги заравяли в мравуняци. „Мравчената киселина" сега се използува при лечение на някои форми на неврастенията, а така също външно за намазване ставите на ревматично болни.
Някои племена в Африка са използували при лечение на заболяванията на носа слузта, отделяна от охлювите. От няколко години у нас вече се приготовлява препаратът „мукостабил" от слузта на градинския охлюв. Повод за това са дали някои съобщения на болни, които са лекували язвената си болест със сурови охлюви. Стомашната лигавица на човека е покрита със слузеста материя „мускус", която я предпазва от дразнещото влияние на приетата храна. Мукостабилът стабилизира тази мускусна бариера и предпазва язвата от дразнителите. Изследванията показаха, че по своя химичен и биологичен състав мускусната секреция на стомаха и слузта на охлюва имат известно сходство. Мукостабилът се понася от болните, не предизвиква странични явления и се прилага при редица заболявания на стомашно-чревния тракт (язвена болест, гастрити, колити, ентерити и др.). Той съдържа голямо количество аминокиселини и мукополизахариди. От векове е известно, че „змийската отрова" е ценна лекарствена суровина. Лекарите в римската империя приготовлявали от изсушени змийски глави прах и настойка за лечение на заболявания, водещи до задръжка на течности в организма.

Днес е установено, че те притежават подчертано пикочогонно действие. Още в древността е установено, че при ухапвания от някои видове змии, кръвта бързо се съсирва. Затова змийската отрова е прилагана при кръвоизливи след операции в областта на носа, гърлото, ушите, гениталиите. Дори е приготовляван прапаратьт ,,лебетокс" от змийска отрова, който посредством тампон са поставяли в областта на кръвотечението. С „випросал" са лекували радикулит, ишиас и ревматичен полиартрит, а с „кобротоксин" — астма и повишено кръвно налягане.
Широко са използувани също и насекомните продукти при лечение на редица страдания. Може би най-добре са изучени продуктите на пчелите — мед, восък, пчелно млечице, пчелна отрова. Напоследък у нас се изследва „Прополисът" — пчелен продукт, служещ на пчелите като защитно средство против насекоми и за запушване на цепнатините по стените на кошера. Съставен е от смоли, балсами, восъци, пчелен прашец, етерични вещества, витамини, микроелементи и ферменти от храносмилателната система на пчелите. В народната медицина е известен отдавна, но изследванията сега установиха, че той спира развитието на някои патогенни микроорганизми и гъбички и оказва благоприятно влияние при лечение на гъбните заболявания в устната кухина, на някои заболявания в белите дробове, стомаха и червата.
На Изток първо място сред лекарствените препарати от животински произход заемат рогата на петнистия елен. Там са били използувани освен рогата и зъбите още костите, главният и костният мозък, кръвта, месото, бъбреците, жлъчката, сухожилията и кожата на петнистия елен. Най-често древната медицина е използувала невкостенените рога на елена за увеличаване на жизнеността, за подобрение на мускулния тонус, на слуха, на зрението, за удължаване на живота и за отдалечаване на старостта.
В древността за елените - марали са били разказвани легенди, че ако рогата се отрежат навреме и се обработят по специален начин, те лекуват човека от всички болести и му осигуряват вечна младост. Европейската медицина отначало е била скептично настроена по отношение на лечебните свойства на рогата на маралите — „панти". По-късно обаче лечебните качества на пантите са били потвърдени и така се появи ново лекарство — пантокрин. Рогата на антилопата Сайга са използувани в древен Китай при лечението на някои нервно-психични заболявания. През последните години е получен екстракт от рогата на същата тази антилопа, наречен „Сайтарин", прилаган при лечението на някои неврологични страдания.
При дистрофия у деца във Виетнам дават на болните от 4 до 8 таблетки дневно, приготвени от жабешко месо, яйчен жълтък и банан. В резултат на това лечение децата бързо са се възстановявали. С жабешко месо там лекуват също бронхиална астма и астенични състояния.
През последните години има съобщения, че някои животни боледуват по - рядко или не боледуват от злокачествени новообразувания. Проучванията в тази насока показват, че народи, употребяващи повече овче мляко, овче сирене и овче месо, боледуват по-рядко от злокачествени новообразувания. Предполагат, че в такива продукти се съдържат известни съставки с канцеростатично действие.
Редица биопрепарати, като биохемоферин, арсенофератол, хематоген и др., се
приготовляват от животински продукти и се използуват и сега при лечението на някои видове анемии. В миналото повечето от болните с пернициозна анемия се лекуваха със суров черен дроб, примесен с конфитюр от малини, и са получавали подобрение.
И у нас фаунотерапията е намирала приложение. Всеизвестно е, че пребит от бой и хора с тежки рани са ги увивали в овчи кожи от току-що заклани овце. Мечата мас е използувана при атонични рани, а кръвта на костенурките — при лечение на някои анемични състояния и за възстановяване на прекаралите тежки инфекциозни страдания или оперативни интервенции. Суровият говежди, телешки, свински или агнешки дроб е прилаган както от народната медицина, така и от официалната ни медицина за лечение на пернициозна анемия. Пчелната и змийската отрова са употребявани при радикулити, полиартрити, ишиас, а редица органи на едрия космат дивеч ( тестиси, очи и др.) — при лечението на половата импотенция.