Кимион

ImageКимионът (Cuminum cyminum) е растение и подправка, култивирана първоначално в Средиземноморието. Най-много се отглежда в Мароко, Египет, Индия, Сирия, Северна Америка и Чили. Кимионът е едногодишно тревисто растение. Има нежно стъбло, което се разклонява и достига височина от 30-ина см. Листата са сложноперести. Цветовете са малки, бели или розови и образуват сенници. Плодовете-семки се използват като подправка. Имат характерен горчив вкус и силнен, топъл аромат, дължащ се на високото съдържание на етерични масла.Кимионът е с по-остър вкус, по-светъл на цвят и по-едър от кима .Употребяват се само зрелите плодчета на кимиона, които щом узреят много лесно опадват и затова не бива да се чака пълното им узряване. ImageЩом те започват да добиват тьмнокестеняв цвят, стъблата се ожънват. После се изсушават и изчукват или овършават. Изсушеното семе има характерна, силно ароматична миризма и парлив вкус. Съдържа 3-7% етерично масло, 13-16% тлъсто масло, белтъчини и др.
Кимионът се е използвал като подправка още през средните векове поради силната си миризма и пикантен вкус. Сега той е неизменна съставка на колбаси от млени и кълцани меса, на домашни наденици и суджуци - тогава се използва смлян на прах. Използва се за ароматизиране на тестени изделия, при приготвяне на ястия от смляно месо, на кисело зеле с месо, зеле с ориз, скара, солени бисквити. Плодовете на кимиона влизат в състава на кърито и на "гарам масала". Той е сред любимите подправки на индийците, Imageарабите и латиноамериканците. Приложение има при правене на ликьори. Кимионът дразни жлезите на храносмилателната система и възбужда апетита, но в по-големи количества може да предизвика възпаление на стомашната лигавица. Народната медицина го препоръчва като газогонно, жлъчегонно и нервноуспокоително средство и за увеличаване на млякото у кърмачките във вид на запарка обикновено с други подобни лекарствени средства.
Кимионът няма родство с черния кимион — друго име на посевната челебитка (Nigella sativa).
Кимионът и кимът често ги бъркат заради подобните им имена. Но те се различават и по външен вид и по химичен състав. Ароматът на кимиона е по-остър.