Билките - храна и лекарство

Използването на билките за лечение на различни заболявания датира от древността. В процеса на добиване на продукти за изхранване човекът открива, че някои билки изменят в благоприятна насока протичането на болестите. Постепенно опитът и знанията за лечебните растения се обогатява, като едни билки се възприемат като полезни за човека, други като ненужни, а трети като вредни. За съжаление днес билкотерапията все още се подценява като възможност за лечение на някои заболявания. Не трябва да забравяме обаче, че едни от първите и ненадминати по своите качества лекарства са получени от билки. Дрогата получена от лудото биле ни предостави алкалоидите атропин, хиосциамин и скополамин. Беше открита антихолинестеразната съставка в кокичето, която бе изолирана под формата на препарата нивалин и навлезе в клиниките за лекуване на полиомиелит, неврит, радикулит и като антагонист на кураре. Корените на растението рауволфия, прилагани от векове в индийската народна медицина при главоболие, неврастения и др., след проведените научни изследвания дадоха хипотензивните алкалоиди резерпин, ресцинамин и дезерпидин, както и антиаритмичния алкалоид аймалин. От корите на хининовото дърво, прилагани при малария от местното насаление на Южна Америка са изолирани противомаларийният хинин и антиаритмичният хинидин. Семената на белия трън, употребявани в народната медицина на различни народи при възпаление на черния дроб и жлъчните пътища, при колики от жлъчни камъни и пясък, през последните години дадоха хепатопротективните силибин, силидианин и силихризин. От тук следва, че растенията са неизчерпаем източник за получаване на ефикасни лекарствени средства, като някои от тях дори превъзхождат синтетичните медикаменти и то особено когато е необходимо да се лекуват хронично болни. В тези случаи билколечението предлага някои преимущества, като по-меко действие, по-добра поносимост, по-леки странични явления, по-голяма безвредност при продължително лечение. Приготвянето и прилагането на билкови препарати при това е леснодостъпно и многократно по-евтино.
Според съвременните схващания фитотерапията е наука, която се занимава с приложението на растителни лечебни средства (дроги) за лечение на болния човек. В диапазона на използваните лекарствени растителни средства влизат както силно действащите лекарствени растения (дигиталис, беладона), така и по-слабо действащите, но позволяващи продължително прилагане растителни лекарствени средства (лайка, мента и др.)
Растенията играят роля на посредници между органичния и неорганичния свят. Те синтезират не само въглехидрати (захари, скорбяла, целулоза), но също мазнини, етерични масла, гликозиди, танини, аминокиселини, алкалоиди и др. В тях се съдържат следи от микроелементи, като йод, мед, флуор, литий, никел, антимон, арсен, кобалт, калай, стронций и др. За разлика от растенията, животните и човекът не могат да синтезират хранителни вещества, а ги набавят чрез растенията.
Разнообразните растения снабдяват организма не само с въглехидрати, мазнини, витамини и минерали, но и в значителна степен с белтъчини, които съдържат необходимите за човека аминокиселини. Редица наблюдения показват, че в местности където в храненето преобладава разнообразна растителна храна, хората по-малко боледуват и живеят по-дълго. В много растения аминокиселините се намират в свободно състояние. Такива са левцин, тирозин, аргинин, хистамин и др. Най-често се откриват в узряващите семена, корените и грудките.
Мазнините в храната имат важно значение за човешкия организъм. Освен като източник на енергия, те се отделят от мастните жлези предпазвайки кожата от изсъхване и й придават еластичност. В организма на човека и животните не се синтезират всички необходими мастни киселини. Такива като линолова, линоленова и арахидонова, които постъпват само с храната. Тези мастни киселини спомагат за понижаване нивото на холестерина в кръвта и забавят развитието на атеросклероза.
Фосфатидите са сложни естери на мастните киселини и глицерина, които съдържат и фосфорна киселина. Те играят активна роля в обмяната на веществата. Откриват се в голямо количество във фъстъченото, леленото, рициновото, сусамовото и слънчогледовото масло, в зърната на пшеницата, овеса, ечемика и соята.
В растенията холестерол няма, но има близки по структура до него вещества наричани фитостероли. Тяхното значение за животинския организъм е в това, че те участват в обмяната на холестерола. Срещат се в семената на житните и бобовите растения и в някои билки: ангелика, глухарче, подбел, ръжено рогче и др., а също и в бирената мая.
Въглехидратите представляват 70-80 % от сухия остатък на растенията. Глюкозата се среща в зелените части на растенията, семената и различните плодове. Фруктозата се съдържа в зелените части, плодовете и нектара на цветовете на растенията, а захарозата в листата, стъблата, семената, плодовете, корените и клубените. Скорбялата е най-важният резервен полизахарид, която е основният въглехидрат в нашата храна. Целулозата изгражда обвивките на растителните клетки. В храносмилателния канал на човека, тя практически не се смила, затова храни богати на целулоза се препоръчват при лица със склонност към запек. Тя помага и за нормализиране на жизнената дейност на полезните микроорганизми в червата.


Витамините са съединения с разнообразна химична структура, които в малки количества са необходими за протичането на процесите в организма. Те играят първостепенна роля в обмяната на веществата, в регулирането на процесите на усвояване и използване на основните хранителни вещества - белтъчини, мазнини и въглехидрати. Ролята им се състои в поддържане на физиологичното състояние на нервната, сърдечно-съдовата, храносмилателната, ендокринната система и кръвотворните органи. Приложени в достатъчни количества витамините спомагат за укрепване на организма, за повишаване на неговата работоспособност и устойчивост спрямо различните въздействия на външната среда и заболяванията. Човешкият организъм не синтезира и не разполага с резерви от витамини с изключение на витамините А и В 12, които се натрупват в черния дроб. Това налага внасянето им отвън и то в оптимални количества и съотношения. Храната на човека трябва да бъде пълноценна по отношение на витаминно съдържание, особено през зимата, когато естествените източници на витамини чувствително намаляват. Особено важно е да се следи витаминният баланс при възрастни хора. Те трябва да употребяват повече продукти, богати на витамини. За да упражнят своето действие, синтетично произведените витамини трябва да надвишават по количество неколкократно естествено получените чрез плодовете и зеленчуците. Потребностите на организма от витамини са различни и зависят от много фактори - възраст, трудова дейност, климат, някои физиологични състояния (пубертет, бременност, кърмене), болестни състояния и др. Резките промени в денонощните или годишни температури и степента на слънчево греене повишават потребностите, особено от витамините А и С, а умствената дейност и нервните заболявания от витамините от група В. Горските плодове са особено богати на витамини, както и продуктите от растителен произход. Някои от тях са толкова богати на едни или други витамини, че могат да служат не само като средство за профилактика и лекуване на хипо- и авитаминози, но и да се използват за лекуване на болести, при които се препоръчва прилагане на големи количества от определени витамини. За цялостното действие на витамините не е важно толкова тяхното количествено съдържание в храната, колкото правилното съотношение помежду им. Ако в храната липсва някой витамин, неизбежно настъпват промени и в действието на другите витамини. Смесената и разнообразна храна (сурови храни, плодове, зеленчуци, масло, мляко и др.) е достатъчен източник на необходимите за организма витамини.
Минералните соли, които се съдържат в растенията играят важна роля в обмяната на веществата, в образуването на ензими, хормони и в кръвотворния процес. Те влияят изключително много върху сърдечната дейност и възбудимостта на нервната система и мускулите и влизат в състава на костите. Фосфорът се съдържа в граха, орехите, фасула, листните зеленчуци и др. Най-богатият източник на калций са млечните продукти. В зеленчуците, житните и др. растения, той често се съдържа под формата на неразтворими соли - калциеви оксалати. Калият се намира в плодовете и зеленчуците. В по-голямо количество се съдържа в сушените смокини, кайсии, стафиди и др. Продукти съдържащи желязо са листните зеленчуци, копривата, доматите, плодовете и др. По-важни продукти съдържащи йод са морските водорасли, цвеклото и др. Богати източници на магнезий са плодовете и зеленчуците с високо съдържание на целулоза, както и типовият хляб. Добър източник на флуор от растителен произход са зелените листни зеленчуци, зелените листа на зелето и зеленият лук, пшеницата.
Билколечението се характеризира с това, че се провежда с разнообразни химични вещества, съдържащи се в растенията, като напр. алкалоиди, флавоноиди, гликозиди, кумарини, етерични масла, танини и др., които са полезни за болния организъм. В много случаи освен подобяване на функциите на отделните органи и системи се стимулират обменните процеси на организма, повишават се защитните му сили.
Гликозидите са нелетливи вещества, образувани от глюкоза и други захари, свързани с различни органични съединения. От тях зависи вкусът и ароматът на някои растителни продукти. Гликозидите са една от най-големите групи биологично активни съединения с разнообразна структура и широко разпространение в растителния свят. В медицината широко се използват така наречените сърдечни гликозиди за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Лечебно действие имат и други гликозиди, например гликозидът арбутин, който се съдържа в листата на крушата, червената боровинка и мечото грозде и е с антибактериални свойства се използва при възпаления на пикочо-половата система. Хесперидинът, намиращ се в кората на цитрусовите плодове и химически сходният с него рутин спомагат за укрепване стените на кръвоносните съдове. Флавоноидните гликозиди придават жъртия и бледожълтия цвят на много цветове, но се съдържат и в пъпките, листата, корените, коренищата и плодовете на растенията. Срещат се в почти всички растения, зелените водорасли, мъховете и др. Те повишават устойчивостта на капилярите и кръвоносните съдове, увеличават тяхната еластичност и се прилагат при кръвоизливи от различен произход, при капиляротоксикози, хроничен хепатит, хипертония, хиповитаминоза Р и С, кожни заболявания (екземи и дерматити), както и при някои възпалителни процеси. Диуретичното действие на хвоща, изсипливчето, листата от бяла бреза, цвета от бъз и други се дължи на съдържащите се в тях флавоноиди. Те стимулират сърдечната дейност и понижават високото артериално налягане, имат антибактериално действие, подтискат окисляването на аскорбиновата киселина и адреналина, влияят на обмяната на калция и йода в организма.
В корените на ревена, корите на зърнастеца, листата и плодовете на сената се съдържат антраценови гликозиди. Те притежават очистително действие. Не трябва да се използват често, тъй като организмът привиква, което изисква повишаване на дозата и води до интоксикации.


Билките се използват в прясно или сухо състояние. Изсушените билки се използват в количества около 2,5 пъти по-малки от пресните, тъй като при сушенето губят от теглото си и процентното съдържание на съставките им се изменя. Те трябва да се пазят на сухо и хладно място в добре затворени съдове (порцеланови или стъклени). Не се препоръчва използването на полиетиленови опаковки.
Най-често прилагани лекарства от билки са прясно приготвените извлеци под форма на отвара, запарка, настойка, екстракт, лапи, прахове, мехлеми, сокове и др. За да се извличат по-пълно и бързо действащите вещества е необходимо частите на билката да се раздробят на ситни частици. Ще опишем накратко начина на приготвяне на извлеците от билки.
Запарка (инфуз) - оситнената билка се слага в емайлиран, порцеланов или стъклен съд и се залива с малко повече от предписаното количество вода, тъй като известно количество се поглъща от билката, а друго се изпарява. Съдът се похлупва с капак и се нагрява на водна баня 15 минути. След това запарката се снема, изстива в течение на 1 час и се прецежда през памук, обвит в марля или чиста памучна тъкан. Ако водата е по-малко, прибавя се преварена вода до необходимия обем, посочен в рецептата. Съотношението между билката и водата е 1:10, 1:20, 1:30 и т.н., като запарките предназначени за външна употреба се правят по-концентрирани. Например от 10 гр. билка при съотношение 1:20 трябва да се получи 200 мл. запарка. Ако след филтруването се получи 190 мл, необходимо е да се добави 10 мл. преварена вода. Някои запарки се приготвят на студено. Билката се залива в тенджера или стъклен съд със съответното количество преварена вода със стайна температура, покрива се с капак и се оставя да кисне 4-12 часа, след което се филтрува.
Отвари (декокт) - нарязаната на ситно билка се залива с вряла вода, слага се в кипяща водна баня или на лек огън и се вари в течение на 20-30 минути. Отварите се охлаждат само 10-15 минути, след което се прецеждат и се доливат с преварена вода до предписания обем. Отварите от растения които съдържат дъбилни вещества трябва да се филтруват веднага след снемане от огъня. Запарките и отварите се развалят бързо, затова се препоръчва да се приготвят пресни всеки ден, да се съхраняват на тъмно и в хладно помещение или хладилник.
Настойка (тинктура) - приготвя се със 70 или 40 градусов спирт. Оситнената билка се поставя в стъклен съд, залива се със спирта, запушва се и се държи при стайна температура в продължение на 7 денонощия. След това разтворът се излива, като остатъците от билката се изстискват добре и се филтруват през няколко слоя марля. Прецедената тинктура трябва да бъде бистра и да притежава вкуса и миризмата характерни за билката. Спиртните извлеци могат да се съхраняват дълго. Употребяват се в малки количества и се дозират обикновено на капки.
Екстракти - представляват концентрирани извлеци от растителни суровини. В зависимост от консистенцията те биват течни, гъсти, сухи и др.
Прахове - изсушената билка се стрива в хаванче на прах, пресява се и се приема вътрешно или се използва външно - за посипване на рани и др.
Мехлеми - получават се от праховете на лечебните растения след смесването им с вазелин или растителна мазнина (олио, памуково, ленено), но не животинска мазнина, тъй като се развалят бързо.
Лапи - ситно смлените и счукани части от лечебните растения се заливат с необходимото количество топла вода, за да се образува гъста каша, която се нанася върху тензухена кърпа.
Чайове - състят се от няколко вида ситно нарязани билки. От тях могат да се приготвят запарки, отвари и топли лапи.