От най-далечни времена за профилактиката и лечението на различни заболявания се използват голям брой пчелни продукти: пчелен мед, пчелна отрова, пчелен клей, восък, пчелно млечице и пчелен прашец. Лечението с пчелни продукти се нарича апитерапия (апис – пчела, терапия – лечение).
Чрез задълбочено изучаване на биохимичните и фармакологичните механизми на действие на различните пчелни продукти се подкрепят и обясняват добрите терапевтични резултати на апитерапията и тя преминава от сферата на народната медицина в съвременната медицинска практика.
Лечебните свойства на пчелните продукти допълват техните хранителни и вкусови качества. Те са своеобразен концентрат от витамини, ензими, аминокиселини, хормони, антибиотици и др., които играят роля на медикаменти от естествен произход.
Още Хипократ описва в своите трудове обеззаразяващите, отхрачващите и укрепващи организма свойства на меда. Според него медът действа благоприятно при стомашно-чревни и чернодробни заболявания и е в състояние да удължи живота.
Гален описва приложението на пчелната отрова в качеството и на обеззаразяващо и оздравяващо раните средство.
Пчелите и пчелната отрова се използват и в хомеопатията. Пчелите са били основно средство за лечение на ревматизма. Наблюдавано е, че пчелари, изложени на чести ужилвания обикновено не боледуват от ревматизъм.
Според Палациус медикаментите приготвени с мед се съхраняват по-дълго време, помагат за заздравяване на рани, действат общоукрепващо, проявяват слабителен и очистващ ефект. Имайки предвид произхода на меда, той справедливо го нарича “квинтесенция на растенията”.
Установено е, че тялото на пчелата е с напълно стерилна повърхност. Антибиотичните ващества от повърхността на тялото и унищожават в 100 % микроорганизмите и не водят до поява на резистентни форми.
Апитоксинотерапия (лечение с пчелна отрова)
Данните от фармакологичното проучване на пчелната отрова показват, че тя съдържа компоненти със силен противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект. С пчелна отрова, приложена в малки дози се постига изразено понижение на кръвното налягане. Тя води до значително подобрение и на коронарното кръвообръщение. Друг интересен факт е способността и да разширява съдовете на мозъка. При локално приложение пчелната отрова води до силна и дълбока хиперемия (зачервяване), с което се подобрява местното кръвообръщение и се разнасят възпалителните и отпадни продукти. Установено е и наличието на изразено антитромботично действие, което я прави подходяща за профилактика на предемболични състояния и лечение на болни с атеросклероза и тромбоемболична болест.
Редица проучвания доказаха благоприятното въздействие на пчелната отрова върху възпалителния процес, болката и имунната система на организма. Апитоксинотерапията е показана при лечението на ставни заболявания с възпалителен и дегенеративен характер (ревматоиден артрит, спондилартрит, периартрити, деформиращи артрози на различни стави и др.), при мускулни и ставни болки, бурсити, тендовагинити, заболявания на периферната нервна система (плексити, радикулити, невралгии, ишиас, дископатии и др.), съдови заболявания (ендартерит, тромбофлебит, атеросклероза на съдовете на крайниците, болест на Рейно), трудно заздравяващи рани и постоперативни ръбци, негнойни възпалителни инфилтрати, навяхвания, профилактика и терапия на измръзвания, бронхиална астма и др.
Наскоро американски учени доказаха радиационнозащитния ефект на пчелната отрова, което беше потвърдено и от руски и японски изследователи.
Установено е, че около 2 % от хората страдат от повишена чувствителност към пчелната отрова, проявяваща се с бурна реакция дори само при едно ужилване. Затова лечението с пчелна отрова започва винаги след предварително изпитване на чувствителността на болния и изключване на противопоказания за такова лечение.