ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА /ВИТАМИН В9/
Синергист е на витамин В12 в обменните процеси. Участва активно в синтеза на нуклеиновите киселини, аминокиселините и белтъците. Има мощно кръвотворно действие и силен липотропен ефект върху черния дроб.
Съдържа се в горските ядкови плодове, салатата, магданоза, спанака, морковите, цвеклото, картофите, доматите, баклата, фасула, пшеницата, хлебните и бирени дрожди. Дневната нужда на организма от фолиева киселина е около 0,1 - 0,2 мг. Недостигът от този витамин се синтезира в червата от нормалната чревна флора. Фолиевата киселина стимулира узряването на еритроцитите в костния мозък и има ефикасно действие при макроцитните анемии. Нуждата от нея нараства при бременност, раждане и развитие на малките деца.
При недостиг на фолиева киселина се наблюдават тежки възпалителни процеси на езика и лигавицата на устната кухина, рязко понижаване на киселинността на стомашния сок, диария и характерни изменения на кръвната тъкан - анемия, левкопения и др.
Лечебни свойства на фолиевата киселина: използва се при малокръвие /заедно с витамин В12/, атеросклероза, левкопения, агранулоцитоза и някои други болести.
ВИТАМИН В12 /ЦИАНКОБАЛАМИН/
Антианемичен витамин. Има висока биологична активност. Черният дроб е основното му депо, където се извършват и главните обменни процеси. Витамин В12 е един от най-активните регулатори и стимулатори на възстановяването на кръвотворните органи. Участва в белтъчната и мастна обмяна, предпазва черния дроб от мастно израждане. Потребностите му нарастват при бременност, кърмене, усилен растеж и физическа работа.
Среща се в малки количества в горската и градинска ягода, касиса, млякото и др. Прилагането му при злокачествена анемия предизвиква увеличаване количеството на ретикулоцитите, хемоглобина и еритроцитите с приближаване до нормалното ниво след 6 - 8 седмици от началото на лечението. При левкопения и тромбоцитопения се наблюдава бързо увеличение на количеството на левкоцитите и тромбоцитите, отстраняват се стомашните и чревни разстройства.
Използва се за лечение на поражения на чревния канал и черния дроб, при отравяне с олово /заедно с метионин/, макроцитна анемия, при бременни /едновременно с витамин С/, улцерозен колит, глосит, афтозен стоматит, вирусен хепатит, акне, себероичен дерматит, херпес зостер, невралгии, алергични заболявания /бронхиална астма, уртикария, хронични алергични дерматити/, мигрена, остеоартрити, остеопороза и др. При лечението е за предпочитане да се прилага подкожно или мускулно, тъй като пер орално е по-слабо ефективен.
ВИТАМИН В15 /ПАНГАМОВА КИСЕЛИНА/.
Витамин В15 се среща в зародишната част на кълновете и семената на много растения, в бадемите и ядките на костилковите плодове. Калциевият пангамат активира различни ензимни процеси, свързани предимно с липидната обмяна, подобрява усвояването на кислорода от тъканите, увеличава съдържанието на креатинфосфат в мускулите и черния дроб, отстранява явленията на хипоксия.
Дневната нужда на човека от витамин В15 не надминава 2 мг.
Калциевият пангамат е едно от средствата на комплексната терапия на атеросклерозата, включително и на хроничните форми на коронарна недостатъчност, склероза на мозъчните съдове, белодробен емфизем и пневмосклероза, хроничен хепатит, хронична алкохолна интоксикация, кожно-венерически заболявания, сърбящи дерматози, за подобряване поносимостта към сулфонамиди и други лекарствени средства, при ревматизъм, заболявания на черния дроб в резултат на хроничен алкохолизъм.
ХОЛИН
Значителни количества от това вещество се съдържат в пшеницата и в зародишите на пшеничените зърна, овеса, ечемика, соевото брашно и много други растения.
Дневната нужда от него за възрастен човек се колебае от 250 до 600 мг. Холинът участва в мастната и холестериновата обмяна, като регулира отлагането на тези вещества в тъканите на организма. Във вид на ацетилхолин е посредник в предаването на нервните импулси във вегетативната и периферната нервна система. Разширява кръвоносните съдове в коремната област и тези на мускулите и кожата, понижава кръвното налягане, повлиява сърдечно-съдовата система, като забавя и отслабва сърдечната дейност.
Перисталтиката и секрецията на органите на храносмилателната система се усилват, увеличава се и секрецията на слюнчените жлези. Ацетилхолинът свива очната зеница, намалява вътреочното налягане и приспособява окото за близко виждане.
При недостиг на холин възниква мастна инфилтрация на черния дроб, некроза на чернодробната тъкан със следващо развитие на цироза и дори злокачествено израждане. Достатъчните количества холин, не само предотвратяват, но са способни и да ликвидират настъпилото вече затлъстяване на черния дроб. Затова холинът се използва в профилактиката и лекуването на това заболяване. Заедно с това холинът задържа развитието на атеросклеротичните плаки в стените на аортата и съдовете на сърцето, което има важно значение в профилактиката и лечението на атеросклерозата, съдовите заболявания на крайниците, спазми в съдовете на ретината, мигрена и др.
ИНОЗИТ
Това вещество също се отнася към захарните алкохоли и е съставна част на витамин В-комплекс. В растителните продукти то се среща като естер на фосфорната киселина /фитинова киселина/ и нейната калциева сол /фитин/. Най-много се съдържа в зеления и сухия грах, зелената бакла, пъпеша, портокалите, зелето, лука, крушите, доматите и морковите.
Инозитът участва в пренасянето на мазнините, въпреки че неговото липотропно действие е много по - слабо, отколкото това на холина. Той също така понижава нивото на холестерола в кръвта и благодарение на това намалява възможността за развитие на атеросклероза.
Дневната доза инозит, необходима за възрастен човек е около 1 - 1,5 г.
Признаци за недостиг на този витамин при човека не са описани.