Хранене при новородени (0-1 година)

Хранителните нужди през време на кърменето на новороденото са близки до тези препоръчвани при бременните жени. Количествата протеини и витамин В12 са малко по-високи, докато нуждите от желязо са намалени.Вярвам, че един ден ще се раждат деца, вътрешно убедени в правотата на вегетарианството, изповядващи ненасилие срямо което и да било живо същество, които връщайки се назад към времето на своите родители ще изпадат в недоумение, разбирайки за канибализма ни по отношение на животните. Ще дойдат времена, когато хората ще си спомнят за нашата епоха, като за мрачен период от развитието на човечеството.
Възпитавайки децата си, ние трябва да ги убедим че вегетарианството е начин на живот с който те трябва да се гордеят. Те трябва да знаят, че света се променя и все повече хора обръщат погледа си към духовния начин на живот, с основен принцип на ненасилие и съпричастност към всяко живо същество и че вегетарианството е първата крачка към по-хуманно общество. Децата трябва да знаят, че обичайки животните, ние преди всичко не трябва да ги използваме за храна, че така както ние като родители обичаме своите деца, така и животните са силно привързани едно към друго и отнемането на детето на една майка е най-жестоката постъпка която може да извърши разумно същество като човека.Най-добрата храна за новородените до 1 година е майчиното мляко. Чрез него те получават необходимите им хранителни вещества, витамини и минерали, а също антитела, които ги предпазват от инфекции и намаляват риска от алергии. Кърменето е полезно и за майката – намалява риска от възникване на рак на гърдата, освобождаване на хормони с антистресов ефект, помага за намаляване на телесното тегло.
Трябва да сте сигурни, че кърмата ви е пълноценна, особено по отношение на витамин В12. Ако диетата ви не съдържа източници на този витамин, детето трябва да получи допълнително 0.4 – 0.5 микрограма витамин В12 дневно.
Майчиното мляко съдържа ниски нива на витамин Д, затова е необходимо новороденото да получава допълнително витамин Д, разбира се след консултация със семейния лекар. Недостигът на витамин Д води до поява на рахит. Този витамин се образува в кожата на човека, след излагане на слънчева светлина. Трябва да се има предвид обаче, че деца под 6 месечна възраст не трябва да се излагат на слънце за дълго време.
Децата с тъмна кожа имат нужда от повече слънчева светлина. Ако излагането на слънце е ограничено (например облачно време, зима и т.н.) трябва да осигурите допълнителен прием на витамин Д от около 5 микрограма (200 IU) дневно.
Съдържанието на желязо в кърмата е ниско, независимо от диетата на майката, но то се абсорбира напълно в стомашно-чревния тракт на новороденото и задоволява нуждите му през първите 4-6 месеца, след което трябва да се получава чрез добавки в количество около 1 милиграм на килограм тегло дневно.
След 6 месец детето трябва да получава и добавки на флуор, особено ако питейната вода съдържа малки количества от този микроелемент.
Ако майката не кърми детето, то трябва да получава хранителните си вещества от адаптирани изкуствени млека. Някои от тези продукти може да съдържат вещества с животински произход (например животински мазнини), затова прочетете съдържанието им преди да ги закупите и предложите на своето дете.
Задължително трябва да се отбележи, че соевото мляко, оризовото мляко или други домашно приготвени храни не могат да заменят майчиното мляко и адаптираните млека през първата година от живота на новороденото, тъй като не съдържат в балансирано количество необходимите за бебето хранителни вещества.
Допълнителни храни, освен майчиното мляко или адаптираните млека могат да се въведат в диетата на новороденото в различен период от време, в зависимост от скоростта на растеж и развитие. Някои белези като възможността да седи самостоятелно, повишеният интерес към храната на възрастните, умения да хваща храната и да я поставя в устата си, служат като индикатор за начало на смесеното хранене. Най-често това е времето между 4 и 6 месеца. Добре е да давате само една нова храна като изчаквате 2-3 дни, за да проверите дали детето ще прояви непоносимост към нея и чак след това да опитате друга. Добре е да се започне с оризова каша, а след това да се продължи с овесени, ечемичени и царевични каши. След тестване на тези храни се предлагат различни видове зеленчуци (картофи, моркови и т.н.), отново след тест за поносимост към всеки един от тях. Плодовете (банани, круши, праскови и др.) се въвеждат след зеленчуците. Цитрусовите плодове и сокове са алергени и не трябва да се въвеждат преди първата година.
Зърнените храни, като ориз, хляб, солети и др. се дават след развитие на умения за добро сдъвкване на храната.
Около 7-8 месец се въвеждат храни с високо съдържание на белтъци, като бобови и соеви храни.
Постепенно се преминава от пасирани храни към храни съдържащи късчета от храната.
За някои родители е по-удобно да използват готови детски храни, разбира се след строга проверка на съдържанието, обозначено върху етикета. Други предпочитат сами да приготвят храната на своето бебе. Те трябва да знаят, че детските храни се приготвят без добавка на сол, захар и подправки. Храната трябва да е добре измита, сварена и пасирана. Домашно приготвените храни могат да се съхраняват в хладилник за не повече от 2 дни или да се замразят, разпределени в малки порции.
Новородени до 2 месеца се нуждаят от повече мазнини за изграждане на мозъчната тъкан. Някои подходящи за това храни са растително олио, авокадо, масла от ядки. Трябва да се знае обаче, че ядките и маслата получени от тях са възможни алергени, затова трябва да се дават само при строго наблюдение от родителите. Добре е те да се дават след първата година.
На следващата таблица са обобщени препоръките за хранене на децата в тази възрастова група.