С настъпването на първите есенни дни започва събирането на черния бъз. Старите хора го наричат свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и лесно се отделя. Познат е още като драмбъз, селешник и др. В народната медицина е намерил широко приложение, като всички части на растението са лечебни.
Можете да познаете дървовидният бъз по жълто-белите дребни цветчета и черните плодчета, които са лъскави и топчести и съдържат по 3 кафяви семена. Плодчетата на бъза се берат без дръжките и преди употреба задължително преминават през топлинна обработка, защото трябва да се разгради вредния глюкозид “самбунигрин”. Добре е да се събират рано сутрин, когато още има роса. Не се употребяват зелени, а само добре узрели плодчета. Те съдържат още каротин, витамин C, желязо, витамини от групата B, аминокиселини, ябълчена и винена киселина и др.
Лечебни качества. По съдържание на витамин С плодовете и на трите вида бъз (черен, червен и тревист) многократно превъзхождат другите плодове. Сокът действа освежаващо при температурни състояния и слабително при запек.През зимните дни извлекът от плодовете на бъза действа общо укрепващо на организма, подкрепяйки имунната система. Много добро действие оказва при простуда, хрема, ангина, кашлица, също така при невралгии и повлиява благотворно на отделителната система и простатната жлеза.
Начин на приготвяне на сок. Зелени или недоузрели плодове не трябва да се берат, защото в тях, както и в семената на зрелите се съдържат алкалоидът самбуцин и гликозидът самбунигрин, който при консумация в прясно състояние причинява повръщане и разстройство. За да се избегне това, сокът се получава след кратко сваряване на плодовете или чрез парна екстракция. Полученият сок има наситено тъмновиненочервен цвят (от червения бъз - светловинен) и се използва за оцветяване на коктейлите.