Представата за гъбите ни идва главно от няколко ядивни и отровни вида гъби. Обаче са не само печурката, рижиката, сърнелата, манатарката, масловката. Гъби са и синьо-зелените плесени, и черните мухъли. Гъби са също и царевичната главня и житната ръжда. Към гъбите се отнасят и брашнестата мана и лозовата плазмопара. Гъби „карат" и тестото да се надига като живо, и гроздовия сок буйно да кипи. Но и те са само нищожна частица от невъобразимо голямото разнообразие от гъби на Земята. Миколозите (така се наричат специалистите, които изучават гъбите) са описали досега около 100 000 вида.
Гъбите са своеобразни организми във всяко отношение. Вегетативното им тяло е изключително просто и еднообразно устроено. То е известно под името мицел, или гъбичина, и представлява най-често паяжиноподобна система от тънки и разклонени безцветни нишки — хифи. При някои гъби хифи-те са дори без напречни прегради и образуват мицел, който видимо е изграден от една единствена гигантска клетка. При други гъби (те са мнозинство) хифите са разделени с напречни прегради на клетки и образуват многоклетъчен мицел. А има и гъби (такива са например дрождите), цялото вегетативно тяло на които се състои само от една микроскопична клетка.
И нито едно „зрънце" хлорофил не може да се намери в клетките на която и да е от тези 100 000 вида гъби. Ето защо в сравнение с растенията гъбите не са в състояние да се изхранват самостоятелно чрез фотосинтеза. Те живеят или като сапрофити — използуват за храна главно мъртви растителни и животински остатъци (образно казано, задоволяват се с остатъците от богатата трапеза на природата), или като паразити — нападат живите растения и животни.
За разлика от еднообразието и простотата в устройството на вегетативното тяло при гъбите се наблюдава изключително разнообразие в начините на размножаване и в органите, чрез които то се осъществява. Гъбите се размножават чрез разкъсване (естествено или изкуствено) на мицела им или чрез разпадане на хифите на отделни членчета, всяко от които се развива , в нов мицел. Размножават се също и чрез пъпкуване. Безполовото им размножаване се осъществява с помощта на различни типове спори, които се образуват или направо от мицела, или в специални органи — плодни тела. Много видове гъби през време на жизнения си цикъл образуват по няколко типа спори и по няколко типа плодни тела. Тъкмо тях мнозина погрешно смятат за „цялата" гъба.
Гъбите са широко разпространени навсякъде по Земята, където има и други организми. Те не могат да съществуват сами. Най-много и най-разнообразни гъби се срещат във влажните гори.
Гъбите играят изключително важна роля в кръговрата на веществата в природата. Заедно с бактериите те разлагат остатъците от измрели растения и животни до по-прости органични вещества и до неорганични съединения. По този начин те обогатяват почвата, правят я по-плодородна.
Извънредно голяма е ролята на гъбите и в живота на човека. Около 10 000 вида от тях (някои твърдят, че са дори 25 000) са коварни паразити. Те нападат главно цветните растения и причиняват или загиването им, или нарушават тяхното нормално развитие, като ги изтощават и така ги правят лесна плячка за други вредители. Жертва на гъбите паразити често стават и културните растения в полята и в зеленчуковите и овощните градини.
Гъбите паразити не щадят и животните, и човека. Причиняват им множество тежки и понякога трудно излечими болести, които са известни под общото име микози.
Не са малко и гъбите сапрофити, които се настаняват по готовите продукти от растителен и животински произход, причинявайки мухлясването и плесеня-сването им. Те не щадят дори книгохранилищата, складовете за обувки и за други кожени изделия.
Големи са също щетите, които многобройните видове паразитни и сапрофитни гъби причиняват на горското стопанство и на дървопреработващатапромишленост. Едни от тях нападат живите дървета и водят до преждевременното им загиване. Други се заселват по още необработените дървени трупи или по вече обработената дървесина, разрушават ги и ги правят негодни за използуване.
Човек има обаче и много приятели сред гъбите. Такива са например дрождите (квасните гъбички), които се развиват бързо и в големи количества в разтвори, богати на захари, и предизвикват спиртната ферментация. На тях дължим бухналия вкусен хляб (маята за хляб не е нищо друго освен пресовани и пакетирани дрожди). Същите гъбички предизвикват и ферментацията при производството на бирата и затова ги наричат по-често бирени квасни гъбички. На винената квасна гъбичка пък се дължи ферментацията на гроздовия сок и превръщането му във вино.
Приятели на хората има и сред плесеновите гъби. Именно някои видове от тях придават особения вкус на сиренето рокфор и камамбер. На тях дължим и чудодейното лечебно свойство на пеницилина, благодарение на който милиони жители на Земята ежегодно се спасяват от смърт.
Не е малък и броят на ядивните гъби, с които хората обогатяват и разнообразяват трапезата си.