Карамфилът ( Dianthus caryophyllus ) е покритосеменно растение с родина Близкия Изток, което се култивира в продължение на 2000 години. Първоначалният му естествен цвят е с розов оттенък, но по-късно са получени културни видове в други цветове, включително червен, бял, жълт и зеленикав. За подправка се използват недоразвитите цветни пъпки на карамфиловото дърво(вечнозелено дърво от семейството на миртата). По форма те наподобяват на малки гвоздейчета. Те са тъмнокафяви или червеникави, със силен приятен аромат и парлив вкус. На пазара се среща едър (над 10 мм) и дребен карамфил (до 4 мм).
Родината на карамфиловото дърво са Молукските острови, но сега се отглежда и на други острови в Индийския океан. Португалци и испанци го пренасят на Стария континент. През 1769 г. французите успяват да се снабдят с разсад от безценната подправка и я култивират в Европа.
В кулинарията карамфилът се използва при приготвянето на маринати за месо и риба, за консервиране на гъби и зеленчуци. Прибавя се за ароматизиране на ликьори, горещи напитки от рода на пуншовете. Карамфилът върви на сливи, тиква, круши, много сладкиши, компоти, пунш, меденки, дребни сладки... Комбинира се добре с канела, съставка е на кърито. Не се комбинира с пресни подправки, чесън и целина.
В медицината карамфилът се използва още от времето на Хипократ. Притежава антисептични и анестезиологични свойства при лекуване на заболявания на устната кухина. Воден или спиртен разтвор на карамфилово масло се използва като средство за пропъждане на комари.