Риганът ( Origanum vulgare ) е многогодишно, високо до 50 см тревисто растение от сем. Устоцветни. Расте в дивата природа, най-вече по склонове, върху варовити и по-скоро сухи почви. Цъфти от юли до септември със светлочервени или розововиолетови дребни цветчета, събрани в сложно съцветие. Използват се горните цветоносни части, които е добре да се обират в периода на цъфтеж. Родината му е Европа и Предна Азия. Днес от Средиземноморските страни идва най-качественият риган. Растението има приятен аромат и слабо горчив до стипчив вкус. Стъблата и листенцата съдържат 4% етерично масло /с главна съставка тимол 50%/, 8% дъбилни вещества и др.
Съдържа етерично масло, танини, минерални соли, витамини А и С. В българската традиционна кухня риган се слага на супи, рибни ястия, печени меса, гювечи, плакии и някои червени сосове.
Риганът е неизменна част от истинската неаполитанска пица. С него удачно се подправят сосове на доматена основа и най-вече – сосове за спагети. Любима подправка за пилешко и тестени изделия. В Мексико се използва често с чили пипер- например в чили кон карне и други мексикански ястия. Риганът е бил популярна подправка в древен Египет – както за овкусяване на зеленчуци и меса, така и за вино.
Риганът е познат още от древноста. В Гърция бил използван като средство срещу отравяния с бучиниш – отровата, с която се самоубил философът Сократ. Растението е използвано и в римската медицина и кулинария – вероятно имено римляните започнали да го култивират. Оттам подправката се разпространила из Средна и Северна Европа, а след откриването на Новия свят – и в Америка.
Името на растението е от гръцки корен и означава “радост от планината”. У нас е известен още и с народните названия овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче.