Чименът (сминдухът) ( Trigonella foenum-graecum ) e едногодишно растение от семейство Бобови. Стъблото е кухо и достига на височина от 30 до 60 см. Плодовете са шушулки с дължина 10–15 см и съдържат 10–20 семена, които имат триъгълна форма. Оттам идва и латинското име на подправката - “Trigonella”, което означава “триъгълен”. Названието “чимен” се използва само за семената, докато “сминдух” – за цялото растение, което е основна съставка на нашата “шарена сол”.Използва се в пресни и консервирани ястия от месо и зеленчуци и се комбинира с чубрица,джоджен,магданоз,копър,червен и черен пипер.Вари се с основните продукти.
Кафяво-жълтеникавите семена на чимена съдържат етерично масло с над 40 съставки, които придават на подправката специфичен, леко горчив вкус. Ако се запекат, придобиват характерен аромат на ядки.
В много страни чименът се използва за кайзероване на месо (например, за направата на кайзер пастърма). Тази употреба е пряко свързана със силното му антисептично действие. Малки количества чимен се съдържат в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основно съставка на сместа “панч форон” от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен “кмели-сунели”.
Родината на чимена са земите около Средиземно море, но той е познат и в Китай, Индия и Северна Африка. Семената му са използвани като подправка и лечебно растение от египтяни, гърци и римляни. Заради антисептичното му действие чименът се е употребявал за третиране на рани и абцеси,ревматизъм ,подагра,екзема,а вътрешно се е приемал за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт. Китайските лечители го предлагали на мъже с репродуктивни проблеми. През Средновековието също е бил използван като лечебно растение.
Латинското име на чимена “foenum graecum” означава “гръцко сено”. Етимологията е запазена в много езици, например в английското “Greek hay”, словашкото “Senovka grécka”, хърватското “Grčko sijeno”. Въпреки силната асоциация с Гърция, класическото гръцко название на чимена – “телис” е изчезнало без следа в съвременните езици. С едно изключение – алтернативното българско име на сминдуха – “тилчец”.