Ароматните треви са с най-силен подправящ ефект, когато се използват съвсем пресни. Освен това не е ли забавно да си отглеждаш собствена лехичка с ароматни треви? Оттук ще откъснеш листенце, оттам - стръкче, и направо в супата. Не се налага да търсиш, не трябва да питаш, а пътят от лехата до чинията със супата е толкова къс.Разгледайте добре балкона си. И от двете му страни има място, където могат да се поставят сандъчета или саксии. Под парапета на стълбището или до стената също може да се намери място за сандъче.

В най-ниско поставената саксия или сандъче ще посеем кресон. Няма да закрива останалите ароматни треви. Кресонът покълва само за два дни и след една седмица можем да късаме от него. Неговите листа, цветове и пъпки са чудесна прибавка към хляб с масло и варено яйце. Пригответе вкусна утринна закуска в неделя от рохко яйце с кресон и репички. Поднесете с житен хляб, намазан с масло.
Над кресона подреждаме всички останали треви в цялата гама от цветове и форми. От тъмнозелено до грахово зелено, от нежното стръкче до дебелото листо. При това от тези малки градинки ще се разнася такъв аромат!
Най-подходящи за градината са градинският чай, мащерката, маточината. До стената на къщата или до оградата ще се намери място и за девесил или естрагон.
Нискостеблените ароматни треви, каквито са тлъстигата, портулака, седефчето и мащерката, растат навсякъде добре. Градинският чай със своите сребърносиви листа, мащерката, която по време на цъфтенето е непрекъснато заобиколена от жужащи пчели, поречът със своите красиви сини цветчета и мъхнати листа са подходящи за цветните лехи. Лавандуловият полухраст с нежни цветове, синьовиолетово цъфтящият исоп и тлъстигата растат на скалистите места.
Оформянето на лехичка с ароматни треви не представлява проблем за градинаря. На три-четири квадратни метра можем да отглеждаме 10 - 12 вида ароматни треви, сред които е достатъчно да има само един вид трайна ароматна трева.
Разделяме лехата на едногодишни, двугодишни и трайни растения. Едногодишните трябва всяка година да сменят мястото си, а трайните растения могат да издържат; три, четири години на едно и също място.
Едногодишните ароматни треви засяваме неколкократно в течение на една година, за да си подсигурим постоянни пресни запаси.
Повечето от споменатите растения растат най-добре в пръхкава хумусна почва и се нуждаят от много слънце. Съобразяваме се и с добре известното правило, че големите и кичести растения не трябва да вегетират за сметка на по-дребните видове. При засяване използуваме предните редове на лехата за ниски и дребни растения. Големите ароматни треви засяваме на задните.
Засяването се извършва през март, при което семената се покриват с пръст. В сила е правилото: толкова пръст, колкото е дебело семето. При това никога не трябва да липсва вода.
Добри помощници са малките табелки по лехата. На тях отбелязваме отделните видове растения. Това е особено важно за младите ароматни треви.
Сега трябва да се въоръжим с търпение. При някои растения трябва да се изчака доста дълго, преди да се появят първите зелени стръкчета. При чубрицата, кориандъра, копъра, лавандулата, майораната, магданоза и мащерката това трае три седмици. Босилекът, резенето, градинският чай и исопът се нуждаят от 14 дни. Пелинът, поречът, азмацукът и девесилът израстват за 7 - 10 дни.
За препоръчване е зелената част на ароматните треви да се реже с остра ножица. При положение, че трябва да нарежем пресни растения с нож на ситно, по правило не трябва да използуваме дървена подложка. По-подходяща е порцелановата чиния или подложката от изкуствена материя.