Прясното мляко (особено кравето) е една от най-пълноценните храни познати на човека, биологична течност, продукт на млечните жлези на бозайниците. В него се съдържат балансирани диетично мазнини (наситени мастни киселини, лецитин, холин), въглехидрати (лактоза), белтъчини (2/3 казеин, 1/3 лактоглобулини и лактоалбумини), витамини (А, В6,2, РР, каротин), соли (Ca, Mg, P, Na, Cl), т.е. от всички необходими за растежа и развитието на човешкия организъм вещества, при това в подходящи количества. Употребява се прясно или преработено в млечни продукти.
Различните видове млека, които се използват от човека за храна са пригодени към потребностите на младите животни от съответния вид, поради което има разлики в техния състав, особено в сравнение с човешкото мляко.
От добиването, през обработката, до консумацията, млякото трябва да се съхранява в плътно затворени, чисти съдове. Така се предпазва, както от замърсяване с бактерии и паразити, така и от окисляване на ценните, съдържащи се в него, витамини. Най-подходящи са стъклените съдове и опаковките от неутрални пластмаси, предназначени за храни, защото металите окисляват витамините и свързват част от солите.
Варенето е желателно да става на водна баня или с млековарка, за да не се надвишава температурата от 100° С. Така по-голяма част от витамините и белтъците се запазват непроменени. Ако температурата се повиши над 100° С – настъпват необратими промени в структурата им и те не само губят ценните, но придобиват вредни свойства.
Веднъж сварено, млякото се съхранява в хладилник и само се притопля преди консумация до 50 - 60° С. В никакъв случай не бива отново да завира. При повторно кипване, молекулата на казеина (основният белтък на млякото) се разкъсва до малки съставки, отново белтъци. Те имат канцерогенен (предизвикват рак) и токсичен ефект.
Желателно е да се консумира колкото се може по-прясно. С всяка минута в него се извършват окислителни процеси и се развиват бактерии, което го лишава от ценните му съставки и свойства.