Киселото мляко е млечен продукт, който се получава чрез ферментация на мляко. Основният микроорганизъм, който участва в процеса на ферментацията на българското кисело мляко, се нарича Lactobacillus Bulgaricus и се среща в свободно състояние единствено на територията на България.
Предполага се, че възникването на българското кисело мляко е свързано с развитото овцевъдство още по времето на траките. Мъдри били траките и скоро към свареното прясно мляко прибавяли малко вкиснало и получавали “квасено мляко”, или “прокиш”. Други смятат, че българското кисело мляко идва от кумиса, онази млечнокисела напитка на прабългарите, която приготвяли от кобилешко мляко. Като пооседнали малко те опитомили овцата и продължили да правят кумис, т.е. кисело мляко.
Правели и друг вид овче кисело мляко, подквасено с малко размито сирене и го наричали катък. Правели го в края на лятото, когато в овчето мляко имало повече сухо вещество, но едва ли са знаели че е така. Катъкът бил вкусен и изкарвали с него цялата зима.
Говори се още, че и Чингис хан включвал киселото мляко в храната на армията си. Използвали овчи стомаси, където само доливали прясното мляко и то непрекъснато се дозаквасвало.
За първи път киселото мляко се споменава в писмен документ от VІІІ век. В Западна Европа, във Франция, българското кисело мляко става известно през 1644 г. Точно в тази година някой си арменец от Цариград излекувал император Людовик ХІ от неизличима за тогава стомашна болест с елексира българско кисело мляко.
Киселото мляко се получава от предварително загрято пълноценно прясно мляко, претърпяло млечнокисела ферментация при 40 - 45 градуса. В зависимост от млякото, от което се получава, киселото мляко бива овче, краве, биволско, смесено. Най-много мазнини съдържа биволското - 7,5 %, следвано от овчето - 6,5 %, смесеното - 5 % и кравето - 3,6 %.
Млякото съдържа 87% вода и 13% сухо вещество. Сухото вещество съдържа млечни мазнини, белтъчини, въглехидрати, водоразтворими витамини и минерали. Тези хранителни съставки превръщат млякото в стойностна природосъобразна храна.
Млякото осигурява количества висококачествени белтъчини. Белтъчините на 1 л мляко са приблизително равни на белтъчините на 142 г месо или риба, 5 яйца, 113 г сирене или 800 г бял хляб. Млечните белтъчини се усвояват от организма 96-98%, тъй като те са пряко атакувани от ензимите на храносмилателните сокове.
За храненето на човек голямо значение има и млечната мазнина. Тя е източник на енергия и се различава от другите животински и растителни мазнини по големия си брой нискомулекулни мастни киселини. Биологичното значение на млечната мазнина се определя от значителните количества витамини Е, А и Д. В сравнение с другите мазнини тя се усвоява по-лесно и по-пълно ( до 97-99% ), благодарение на малкия диаметър на маслените клъбца и ниската температура на топене – 28-33°С. Недостигът на млечни мазнини в организма благоприятства заболявания като атеросклероза, запушване на кръвоносните съдове, изсъхване на кожата, екземи и др.
Млякото е продукт, богат на минерални вещества. В него те се намират в оптимално съотношение за всмукване в кръвта от храносмилателния тракт. По тези причини млякото е източник на калций, фосфор, калий, натрий и други минерални вещества, необходими за растежа и формирането на костната система на младия организъм.
Млякото е единствен източник на на млечна захар ( лактоза ) в природата. Млечната захар се усвоява 98 – 100% от организма. Тя играе изключително важна роля при изграждане на нервната система на младия организъм.