Установено е, че белтъчините на рибата съдържат много ценни незаменими аминови киселини, като метионин, фенилаланин, триптофан, хистидин и др., които според отделните риби се намират в различно процентно съдържание. Рибите съдържат също и много ценни нуклеинови киселини, които играят роля за синтезата на белтък в нашия организъм. Доказано е също, че рибите съдържат и голямо количество глобулини, които играят роля за повишаване защитните сили на организма. Установено е, че рибните белтъци са много близки до тези на човешкия организъм и много лесно се смилат от стомашно-чревния тракт, като се усвояват напълно, без да се обременява храносмилателната система. Тези свойства на рибата я правят пригодна за широко ползуване от болни с ненапълно здрава храносмилателна система.
Рибите притежават някои много ценни неорганични вещества, като фосфор, калций, сяра, йод и други минерални съставки (0,8 - 2%). Тези вещества играят изключително важна роля в нашия организъм.
Рибата намира доста широко приложение в диетичното хранене на стомашно-чревните заболявания. При болни с язва на стомаха и хроничен хиперациден гастрит се използуват както тлъстите, така и постните океански и сладководни риби. Благодарение на високото съдържание на лесно усвоими белтъчини тези риби имат свойството да свързват солната киселина и частично да я неутрализират. По такъв начин рибата е не само ценна храна, но и лечебно средство. Богатото съдържание на мазнини, на мастно- и водноразтворими витамини придава на някои риби особена лечебна стойност: по-бързо става епителизирането на увредената стомашно-чревна лигавица, както язва.
От много голямо значение за диетичното хранене при стомашно-чревните заболявания е начинът на приготовление на рибата. Най-добре е рибата да се поднася варена, леко посолена и полята с краве масло. Някои болни понасят също и пържена риба в масло, сметана или маргарин, която обаче не трябва да прегаря, затова да се пържи на ниска температура. Най-добре се понасят рибните ястия под формата на пудинг, суфле, печена риба, увита в тесто, задушена, варена на пара и пр.Забраняват се солени и консервирани риби, приготвени с пикантни сосове, както и рибни салати с лук, праз и други, подправки.
От чревните заболявания заслужаза да се спомене широкото приложение на рибата в диететиката на запека. Разрешени са всички риби, приготвени по различни начини. Някои автори препоръчват тлъстите риби, приготвени с различни пресни корени и различни подправки, които възбуждат чревната пери-сталтика (керевиз, магданоз, лук, домати и др.).
Рибата намира приложение и в диетичното хранене на чернодробно-жлъчните заболявания с оглед богатото й съдържание на белтъчини, мастно- и водноразтворими витамини, минерални вещества и микроелементи, които влизат в състава на различните ензимни системи на черния дроб.
Най-голямо значение при такива болни има изборът на рибата и технологията на приготвяне на ястията. Тук трябва да се използуват предимно постните риби — кефал, шаран, пъстърва, мряна, пролетна скумрия, карагьоз, попчета, калкан, сафрид, мерлуза, каракас, барбуня, бяла риба, есетра и др. Обикновено се забраняват тлъстите риби от рода на тон, турук, паламуд, есенна скумрия, океански и речен сом и др.
Голямо значение има също и начинът на приготовляване на рибните ястия. При чернодробно болни рибата трябва да се поднася печена, варена или приготвена под форма на суфле, пудинг, без прибавка на мазнини.