Мушмулата има овална форма и е с големина на орех. Произхожда от Ориента. Месестата част на плода съдържа танин и пектин. Когато са узрели, мушмулите имат горчив и стипчив вкус, като на много кисели ябълки. Едва след падане на първите есенни слани, плодовете стават годни за ядене. Ако се берат преди това, трябва да се оставят 2 седмици на хладно и сухо място да доузреят. Мушмулата почти не се консумира в прясно състояние. Те се използват за приготвяне на мармалади, мусове или желе.
Хранителната стойност на мушмулите е равна на тая от средните сортове ябълки и круши.
Лечебното действие на плода е било познато още на лекарите от древността. Много видни лекари от Средновековието например са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.
Сега е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система.
Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането.
Недоузрелите плодове са ефикасно запичащо средство при възпалителни процеси на червата, протичащи с разстройство. Това действие се определя от по-голямото количество на дъбилни и пектинови вещества. Доброто лечебно действие на мушмулата в тези случаи се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.
При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.
Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища. Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.