• Преди готвене се отрязва кочанът, махат се повредените външни листа и зелката се измива няколко пъти в подкиселена с оцет вода, за да се извлекат навън гъсениците, които може да са останали в зелката.
• Червеното зеле се вари с 1 супена лъжица оцет или лимонов сок.Има по-фин вкус от бялото, може да се яде сурово, нарязано на салата със зехтин. Може да се приготви 1 час предварително и да се намачка, така ще омекне. Прибавете за вкус сурова ябълка. Ако искате, го сварете. След като сте го бланширали за няколко минути, може да го запечете. Прибавете малко оцет, който ще запази хубавия му червен цвят. 
• Брюкселското зеле не бива да се бърка при варене, защото е много крехко.
• За да бъде зелето смилаемо и да се премахне горчивият му вкус, го бланширайте в една-две води, преди да го готвите.
• Бялото зеле, червеното зеле, къдравото зеле (то е зелено и по-меко от бялото зеле) и зеленото зеле могат да се консумират сурови. Все пак и тях бланширайте за 2­3 минути.
• Главестото зеле е с гладки листа, зелени, бели или червени. Зелката е стегната, може да се яде и сурово, и варено.
• Китайското зеле има издължена зелка и прилича повече на маруля, отколкото на зеле.
• Преди готвене изплакнете добре суровото кисело зеле със студена или хладка вода, за да отстраните горчивия вкус. Отцедете го. Ако пак е горчиво, изплакнете още един-два пъти.
• Ако го поднасяте с риба, варете суровата кисела зелка 1 час в бульон от различни подправки. Тя трябва да остане хрупкава.
• Китайското зеле е издължено и прилича на маруля. Има по-малко серни съединения от другите видове зеле, затова е по-лесно смилаемо. Яде се сурово, на салата, подправено със сусамово масло, зелен лимон, горчица, оцет и соев сос. Може да се задушава. Не трябва да се разварява.