За родина на дюлята се счита Кавказ или Северен Иран.От там през седми век пр.н.е. този мъхав и ароматен плод е пренесен в Гърция, Рим, Тракия.Като овощна култура дюлята е била позната от дълбока древност - около2000г преди новата ера. Днес тя е разпространена из целия свят, но се отглежда най- вече в средиземноморските държави, на Балканския полуостров, в някои страни от Азия и САЩ.
Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. ОТ органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.
Начин на приготвяне на сок. Чистият дюлев сок е най-често кисел и трябва да се разреди със захарен сироп, за да добие приемлив вкус. Получава се от добре узрели, измити и почистени от мъхестата обвивка плодове, които се нарязват на дребни парченца и се пресоват или центрофугират. Полученият сок се прецежда, разрежда със захарен сироп и се консумира веднага.
Лечебни качества. Още Хипократ предписва сока от дюли като ободряващо и лечебно средство при различни болестни състояния. Авицена предписва дюлев сок, с малко лимонов сок и мед, за възбуждане на апетита. Сок от дюли се препоръчва при белодробна туберкулоза, за да се съхрани целостта на чревната лигавица и за премахване на вече налични разстройства.Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения, сърцебиене, махмурлук, повръщане, жълтеница. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии. Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления. Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма.Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.