Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40-60 години. Листата му са елипсовидни - лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете - бели или розови. Плодът е месест, с костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на две, костилката му е сплесната. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните - през август.
Родината й е североизточен Китай, а не Армения, както бихме си помислили заради латинското й наименование - Armeniaca vulgaris (арменска слива). И досега в Средна Азия, Дагестан, североизточен Китай се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на височина 4000 м. Като културен вид в Китай се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва разпространението й през Персия, Армения, Мала Азия, едва през І век стига до Европа. Но дълго време расте само в манастирските и княжески градини. Едва през Х век кайсията се разпространява от Апенинския поруостров в Германия и Франция, а по-късно и в Америка, Африка и Австралия. Гърците я наричали арменска ябълка и това наименование кайсията носи и досега.
Кайсията била използвана като символ на женските гениталии, също както прасковата и другите костилкови плодове. В средновековна Франция "abricot" бил жаргон за вулвата.
У нас кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и др.
Понякога се използва и наименованието "зарзала", което идва от персийското "зард-алю", и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото у нас наименование "кайсия" е взаимствано от турския език.
Плодовете на кайсията съдържат органични киселини, витамин В1, В2, В15, С, каротин, фолиева киселина, калиеви, калциеви, железни, медни, йодни, кобалтови и цинкови соли.
Кайсиите се консумират в свеж вид, сушени или консервирани – във вид на сокове, компоти, сладка и мармалади. Благодарение на съдържанието на пектин от тях се получава превъзходно сладко без да се добавят допълнителни желиращи вещества.
Начин на приготвяне на сок. Съществуват няколко хиляди сорта кайсии, чийто вкус се мени в широки граници. Предпочитаните сортове у нас са Ранна силистренска, Унгарска, Албена и др. За приготвяне на сок се вземат добре узрели, здрави плодове, които се измиват и поставят в по-голям емайлиран съд. Заливат се с вряла вода и се оставят 2 минути, за да омекнат. След това водата се отцежда, отделят се костилките и плодовете се пресоват. По желание се добавя захар (до 100 грама на 1 литър сок), като се бърка до разтварянето й. От 100 г кайсии се получават около 50 мл сок.
Ако решите да ги замразявате, почистете ги от костилките, Бланширайте за около 30 секунди, полейте с лимонов сок, за да се предотврати окисляването и потъмняването и ги замразете във фризера. Ако кайсиите са презрели, може да ги замразите във вид на нектар, смесен с лимонов сок, за да не потъмнее.
Лечебни качества. Кайсиевият сок е изключително полезен при анемия, за сърдечноболни и за бременни. За задоволяване на денонощната потребност от витамин С е достатъчна 3/4 чаена чаша сок, а от витамин А - малко повече от половин чаена чаша. В плодовия нектар витамините се запазват добре. Препоръчва се при болки в бъбреците, жлъчката и черния дроб, а поради високия му алкален излишък е ефикасно средство при нарушена обмяна на веществата. Стимулира кръвотворните функции и се прилага за възстановяване на хемоглобина. Установено е, че 100 г плодове са незаменими за хора, страдащи от малокръвие.