Кивито е плод на лианово растение с кафява мека мъхеста обвивка и тревистозелена, сочна и мека сърцевина. Около нея са разположени дребни черни семки. Плодовете му приличат по големина и форма на дребни картофи.Отглежда се в главно в Китай и страните от далечния Изток. Аклиматизиран е в Европа и включително в България. Обича топлолюбивия климат и у нас се отглежда в районите по Черноморието и Пиринския край.
Кивито е изключително богато на витамин С - 0,15 - 0,30 процента, което е със 8-10 пъти повече от съдържащото се в лимона и касиса. Особено ценен е минералният му състав - приблизително 1,5 процента калий, калций, желязо, натрий, фосфор, хлор и сяра. За отличните диетични свойства на плода допринася съдържанието на ензима актинидин, който е много благоприятен за разграждането на усвоеното от организма месо, особено червеното. Желателно е плодовете да престоят поне месец, след което могат да се консумират в сурово състояние. При варене то губи от качествата си. Затова се препоръчва да се сервира в натурален вид. Тогава кивито запазва своя цвят и цялата свежест на вкуса.
Начин на приготвяне на сок. Подбират се здрави и зрели плодове, които се измиват добре и се обелва кожицата им. Плодовото месо се нарязва на резенчета и се центрофугира или пресова. Полученият натурален сок със сладко-кисел вкус и аромат, наподобяващ аромата на пъпеш и ягода едновременно, се консумира охладен. Може да се съхранява за много кратко в хладилник.
Лечебни качества. Кивито е наричана от източните народи “плод на здравето”, поради сравнително високото съдържание на витамини, особено витамин С. Препоръчва се при изтощение и слабост, след прекарани тежки инфекциозни заболявания (примерно хепатит), при физическо и умствено претоварване, при вяло храносмилане и лениви черва. Особено полезен е сокът като профилактично средство за повишаване на защитните сили на организма към простудни заболявания и инфекции.