Лимонът е храст или ниско дръвче. Младите му клонки са бодливи. Листата са едри, кожести, тъмнозелени. Приятната миризма, която издават листата му, се дължи на множеството жлези по тях, които отделят ароматни етерични масла. Както хубавия екзотичен вкус, така и лечебните свойства са известни и използвани още в най-древни времена.
Родината на лимона са Индия и Индокитай страни, където винаги е топло. Затова лимонът не може да живее на студено и в нашата страна се отглежда в саксии и качета, които се изнасят навън само през топлите месеци и се прибират, когато застудее. Тези растения образуват пъпки, цветове и плодове през цялата година, а листата им са вечно зелени, макар и да се сменят през около три години. Ето защо често на едно лимоново дръвче може да се видят едновременно цветове, зелени и зрели плодове. Цветчетата на лимона са снежнобели, много красиви и притежават силно благоухание.
Начин на приготвяне на сок. Лимоните се измиват много добре, след което сокът им се извлича чрез пресоване, специални сокоизстисквачки за цитрусови плодове или чрез центрофугиране. От 1 лимон се получава около 20-30 мл сок, в зависимост от сорта. Наличието на плодови частици в сока влошава качеството му (за разлика от останалите южни плодове).
Подходящи комбинации. Сокът е възкисел и не може да се пие без захар (400 г за 1 кг лимони). Лимоновият сок е важна съставка в повечето коктейли за подобряване на вкуса и цвета им.
Лечебни качества. Лимоновият сок е най-популярният от всички плодови сокове, главно заради богатото съдържание на витамини - С и Р, както и от групата В и каротин. Редовната консумация на лимонов сок премахва признаците на пролетната умора, породена от витаминна недостатъчност - липса на апетит, отпадналост, кървене на венците и др. Поради високото съдържание на калиеви соли плодът има добре изразен диуретичен ефект, което е от голямо значение при лечение на сърдечни и бъбречни заболявания. При белодробни възпаления стимулира защитните сили на организма. Предимство на лимоновия сок пред консумацията на цели плодове е, че той алкализира кръвта, която при съвременното хранене (в което голям дял имат храните от животински произход) обикновено е с повишена киселинност и е в основата на множество заболявания.
Противопоказания. Продължителната употреба на неразреден сок може да ерозира зъбния емайл или да доведе до свръхкиселинни гастрити или хроничен запек.