Нар (Punica granatum) е вид широколистно дърво или храст от род Punica, или неговият плод.
Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна азия, до Хималайте. То е пренесено до Армения, средиземноморските региони, юго-източна Азия, тропическа Африка и юго-западните части на САЩ. На много от тези места то се отглежда специално за ядливият си плод.
Нарът е храст или малко дърво с гъста корона. Корените му са добре развити и достигат 3 – 4 метра дължина. Нарът е склонен да образува много коренови издънки, които могат да се използват за размножаване. По – младите клонки имат светлозелен цвят, а останалите са сиво кафяви. Листата са кожести и сравнително малки. Отгоре са тъмнозелени, гланцирани, а отдолу по – светлозелени. Дървото(или храста) започва да дава плодове на 6-7 година и продължава до 40 години. Отделни храст в парижките паркове продължават да дават плодове повече от 200 години. Обикновено нара живее до 50-70 години, а отделни дървета до 300 години.
Цветовете му са двуполови, едри и красиви, яркочервени, с многобройни тичинки в дълги прашници. Поради дългия си период на цъфтеж и голямо количество едри и красиви цветове нарът се използва и като декоративно растение.
Начин на приготвяне на сок.Отбират се добре узрели плодове (за предпочитане са сладките сортове), които се измиват и нарязват на парченца. Те се пресоват или центрофугират, като от плодовата маса се извлича до 60 % сок. Ако сокът е получен от кисели или кисело-сладки сортове, необходимо е да се добави захар на вкус и аромати. Ароматния и освежаващ сок съдържа до 20 % захари, 9 % киселини (лимонова и ябълчена), от 0,208 до 0,218 % минерални вещества, в това число манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и малко витамин А. В него има дъбилни и багрилни вещества, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни вещества, нишесте, целулоза, течни масла, съдържащи витамин Е.
Плодовете на нара се употребяват в суров или консервиран вид (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски изделия и сладолед. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните печени месни, птичи и рибни ястия.
Гренадинът(сок от нар с добавка на захар) е неотменна част от много класически коктейли. От сока се приготвят меки сухи вина, а в Кавказ сока се сгъстява и от него се приготвя подправка – „нашараби”.
Лечебни качества. Древните гръцки, римски и арабски лекари са използвали сока от нар при стомашни болки, стомашно-чревни разстройства и главоболие. Той утолява жаждата при горещини, възбужда апетита, регулира дейността на стомашно-чревния тракт и има изразени обезболяващи и запичащи свойства.
В народната медицина се употребява при трескави състояния, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лечение на туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния, отравяния. Сокът на киселите и сладко-киселите нарове се препоръчва при диабет.
Противопоказания. Изразен запек.