Тиквите (Cucurbita) са род растения от семейство Тиквови. За родина на тиквата се смятат Америка и Азия. Днес видовете тикви са обособени в групи - обикновена(фуражна), едроплодна (кестенка или цигулка) и готварска тиквичка(сакъзка).
Стъблото на тиквата е влачащо се и достига на дължина до 4 - 5 метра. То е цилиндрично или ръбесто, цялото покрито с остри и твърди бели космици. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури. Плодовете на тиквата са много разнообразни по форма и окраска. Повърхността им е гладка, мрежовидно напукана, с брадавици или сегменти. Месестата част, в зависимост от сорта има специфичен цвят, дебелина и консистенция. Семената са елипсовидни с различна големина.
Тиквите съдържат много плодова захар и други хранителни вещества. Те притежават диетични свойства и се препоръчват при бъбречни заболявания. Освен за печене и варене тиквата се използува и за приготвянето на ястия, баници и сладкиши.
Начин на приготвяне на сок от тиква. Тиквата се обелва, леко се разварява и пресова. Получава се мътен сок с малко блудкав вкус. От 100 г обелена тиква се получава около 50 мл сок със светлорозов цвят и сладникав аромат.
Подходящи комбинации. Може да се прибавя към други сокове с по-неприятен вукс и с мътен ябълков сок.
Лечебни качества. Тиквеният сок е богат на витамини и минерални соли, има леко слабително действие и успокоява нервната система. Печена или варена, тиквата се използва при бъбречни или сърдечни заболявания, при заболявания на черния дроб. Може да се консумира от деца, бременни и възрастни хора, прекарали тежки заболявания. Високото съдържание на калий е полезно при повишено кръвно налягане, а съдържанието на микроелементи (желязо, манган) е от полза при малокръвие.