Краставиците се берат и се консумират в техническа зрелост, когато семената не са се развили и те са най крехки, сочни и вкусни. В сравнение с другите зеленчуци краставиците съдържат най-много вода – 96,3 %, но имат и разнообразен химичен състав. Те съдържат също белтъчини, захари, от които преобладават монозахаридите, целулоза и пепел. Те са добър източник на минерални вещества – калий, фосфор, калций, сяра, магнезий, хлор, силиций и натрий. Те съдържат още витамин С, В1 и В2. Витамините са концентрирани повече в кората, затова за предпочитана е да се мият преди употреба, а не да се белят, особено когато кората не е много груба. Краставиците са богати и на ферменти. Те се консумират в суров вид самостоятелно или в комбинация с други зеленчуци, като салата или таратор, смесени с кисело мляко и счукани орехови ядки, чесън, копър и магданоз. Краставиците освежват организма и осигуряват добра перисталтика на червата. В прясно състояние краставиците се запазват трудно. Те не издържат на продължително съхраняване. При обикновени условия се запазват в добър вид най-много 4-5 дни, като се държат в хладно помещение. Сокът на краставиците има подчертано алкален характер. Сокът от краставиците се използва при диетичното хранене и при храненето със сурова храна. Приема се в количество до 100 г, като се пие неразреден, а може и да се смеси със сок от други зеленчуци.
Начин на приготвяне на сок от краставица. Подбират се свежи и млади краставички. Отрязва се само малка част откъм плодната дръжка и се настъргват на пластмасово ренде, след което се пресоват или центрофугират. Полученият сок съдържа около 97 % вода и малко минерални (главно калиеви) соли.
Подходящи комбинации. Сокът от краставици няма високи вкусови качества и най-често се използва като “пълнеж” в зеленчуковите коктейли.
Лечебни качества. Притежава слабително действие, премахва чревни колики и е подходящ в диета при затлъстяване.
Противопоказания. Хронични и остри ентероколити, болкови кризи от камъни в жлъчните пътища.