Бахар( Pimenta dioica ) е вечнозелено пиментово дърво, което достига до 9 метра, и е растение от вида на миртата. През лятото то цъфти с малки бели цветове, събрани в китки. Плодовете са сферични, отначало зелени, а после – червеникаво-кафяви, с една семка. Берат се малко преди да сменят цвета си и се сушат 1-2 седмици, докато плодното месо се свие в тънка обвивка около семката.
Ароматът на бахарените зърна наподобява смес от няколко подправки – карамфил, канела и индийско орехче. Името му на български идва от арабската дума “бахарат”, която означава “смес от подправки”. Английското му название има подобен произход “allspice” , т. е. “всички подправки”. Вкусът на бахара е леко лют, с характерни стипчиви нотки.Поради силния си аромат и консервиращото си действие бахарът става една от най-популярните подправки през Късното Средновековие. От тази епоха води началото си традицията в Европа с бахар да се подправят дивеч, телешко месо, различни риби. В българската кухня се използва за супи, туршии и маринати. В етно-кухните днес влиза в състава на сосове, колбаси, кетчуп, шунки, печива и чайове. Бахарът е основната съставка на карибската подправка “джърк”.
През 1494 г, завръщайки се от второнто си пътешествие, при което открил остров Ямайка, Колумб донесъл в Испания ароматни тъмни на цвят зърна. Испанците сметнали, че това е търсеният черен пипер и му дали името “pimenta” /подправка/. По-късно се оказало, че става дума за съвсем друга подправка – бахара, която бързо спечелила популярност на Стария континент. Вносът от Ямайка се разрастнал неимоверно. Всички опити да бъде завъдено растението по други тропически райони се оказали неуспешни – и до днес бахарът идва предимно от Средна и Южна Америка, а най-доброто качество – от Ямайка. Бахарът и неговите консервиращи свойства са били познати на индианците в Мексико. В продължение на векове маите балсамирали телата на починалите царе с масло от бахар.