Батат, патат, сладки картофи, това са названията на Ipomaea Batatas , тропическо пълзящо многогодишно растение от семейство Convolvulaceae, отглеждано в тропичните и субтропични области. Култивира се заради богатите на въглехидрати подземни грудки. Те са бели, жълти, розови или червени, достигащи 30 см в дължина и тегло до 1/2 килограм. Съдържат около 10 - 30 % скорбяла, 6 % захари, витамин А, B и С, соли и калия, мангана, фосфора, желязо и др.
Бататите са едни от най-древните селскостопански култури. Още когато Колумб достига бреговете на Новия свят, бататите са отглеждани в тропическите области на Америка и на всички острови. Не са познати в диво състояние.Учените и досега не са стигнали до единно мнение за произхода им. Някои считат за тяхна родина тропическо Мексико, а други Бразилия.
Съществуват огромно количество сортове. По съдържанието на захар се делят на несладки, полусладки и сладки. Несладките се използват както картофите – варени, печени или пържени. Полусладките, напомнят по вкус на орехи или кестени и могат да се консумират сурови или след всички видове термична обработка. Грудките на сладките сортове се използват както плодовете – от тях се приготвят сладка, или се преработват на вино или спирт. Освен грудките за храна се използва и надземната част на растението. Младите листа се слагат в салатите, а стеблата се използват за храна на животните.
Китайските батати съдържат гликозид, холин, оксиданти, множество витамини, фолиева киселина, много аминокиселини и други хранителни съставки. В Китай традиционно се използват като лекарство срещу диабет, често уриниране, хронична умора, диария, астма, кашлица, загуба на апетита, полюция и сексуални смущения. Можете да сварите във вода само тях или да добавите ориз, да ги попарите или да ги ядете сурови.