За храна се използуват плодовете на бамята, които се берат в техническа зрелост - няколко дни след прецъфтяването, преди да са започнали да се образуват семената и да загрубее тъканта. В този стадий на развитие те са нежни и крехки. Използуват се при приготвянето на специални ястия, като „тюрлюгювеч" и др., също така и за консервиране.
Някои от сортовете бамя, каквато е Каваклийската, се сушат, като се нанизват на низи и се използуват за готвене през зимата.
Семената на бамята може да се използуват като заместител на кафето. Тя се бере в малки щайги и се нарежда на тънък пласт. Трябва да се използува не повече от 2 - 3 дена след обирането й, защото тъканта й е нежна, бързо завяхва и почернява и губи от вкусовите и хранителните си качества.
Химичният състав на бамята не е напълно уточнен. Тя съдържа 16% сухо вещество, до 4% белтъчни вещества, средно 25 мг% витамин С и др. В младите плодове на бамята се съдържат големи количества лепливи вещества, чийто състав не е установен. Предполага се, че те спадат към пектиновите или белтъчните вещества.
Най-разпространенпят сорт бамя у нас е Цариградската, наречена още Султание; плодовете й са нежни, зелени и с по-малко космици.