Обикновеният киселец е многогодишно тревисто растение, растящо в изобилие по поляните в по-голямата част от Европа и отглеждано като листен зеленчук. Киселецът не търпи дълга топлинна обработка - достатъчни са няколко минути задушаване в малко масло или зехтин. За да се изяви ароматът на киселеца максимално, листата се навиват на стегнато руло и после с остър нож се режат на тънко. Необходимо е да се използват само прибори и съдове от неръждаема стомана, в противен случай киселината ще влоши вкуса на ястието. Киселецът е ниско калоричен, съдържа около 25 калории на 100 грама, богат е на витамините А, С, Е, както и на желязо, магнезий и калий.. Типичният кисел вкус се дължи на комбинацията от витамин С и оксалова киселина. Трябва обаче да се знае, че в големи количества оксаловата киселина действа неблагоприятно на бъбреците и киселеца, не се препоръчва в случай на бъбречни заболявания, артроза и подагра. Бланширането на киселеца и изхвърлянето на водата от бланширането до голяма степен намалява киселината му.
Сосът от киселец със сметана е традиционно допълнение към твърдо сварени яйца и речна риба. Киселец се слага в бъркани яйца, в плънки, както и за гарнитура на пиле или свински котлети на скара. Младият киселец, който е по-слабо кисел се използва суров за обогатяване вкуса на салати и сандвичи. Твърдо месо, нарязано на парчета и увито в киселец, а след това в алуминиево фолио, бързо омеква под въздействие на киселината.
Лечебни качества. Поради слабокиселия си вкус, се твърди, че гаси жаждата и се смята за полезен за повишаване на апетита. Киселецът е също и разслабително средство.
Противопоказен е за хора с ревматоидни оплаквания, камъни в бъбреците или пикочния мехур и др.