Нахута е голям едногодишен храст с височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места го наричат „овчи грах”, или „птичи грах”. Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна. Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини се използват за храна за животни.
Нахута е добър източник на лецитин, рибофлавин(витамин В2), тиамин(витамин В1), витамин РР, А, В6. Съдържанието на белтъчини в нахута варира от 20.1 до 32.4%. Съдържа големи количества фосфор и калий. Съдържанието на витамин С варира от 2.2 до 20 мг на 100 г биомаса, като в прораслите семена неговото съдържание бързо се увеличава до 147.6 мг на 100 г сухо вещество. В зависимост от сорта, съдържанието на мазнини в нахута се колебае от 4.1 до 7.2% и по този показател нахутът превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята. Въпреки, че соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на аминокиселинния състав, нахутът превъзхожда останалите бобови култури.
Нахута обикновено се вари, пече или се добавя в супи, пилафи, използва се като гарнитура, както и за приготвянето на салати, пирожки и нахутови кюфтенца(фалафел). От него се приготвя брашно, което при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия. От нахутово брашно в чист вид или в смес със сухо мляко се приготвят разнообразни детски каши и храни.