Оризът е една от най-старите земеделски култури. В Индия и Китай се отглежда от дълбока древност, в Европа е пренесен в VII в. от н.е., а в Америка в XVII в. В света се засяват около 1,4 млд. дка, от които 400 млн. дка в Индия. Други големи производители са Китай, Индонезия, Япония. В Европа се отглежда в най-южните страни, като Франция, Испания, Италия и Гърция.
Зърното от ориз се отличава с високата си хранителност - съдържа 75 - 85 % въглехидрати и 5 - 10 % протеини. Тези два компонента са с много висока усвояемост за организма на човека — около 96 %, поради което храненето с ориз се възприема за много ефективно.
От зърното се приготвя и брашно, което е бедно на мазнини, протеини и целулоза, поради което има диетични качества. Поради липсата на глутен, обаче, брашното от ориз не може да се използва за печене на хляб.
Оризът може да се приготвя по много различни начини и да се комбинира с разнообразни продукти. Може да се консумира както топъл, така и студен, като гарнитура, като основно ястие или като десерт.
В допълнение към протеините, оризът съдържа въглехидрати, мазнини, ценни минерали и витамини (най-вече витамин В).
Видове ориз на пазара:
- късозърнест (кръгъл, перлен) - когато се готви, този ориз е по-мек и лепкав от дългозърнестия ориз и има по-ниско съдържание на глутен. Подходящ за приготвяне на оризови пудинги, за ризото или паеля. 
- дългозърнест ориз - има високо съдържание на глутен и затова когато се приготви изглежда плътен и блестящ, а зърната са разделени. Най-добрият дългозърнест ориз се отглежда в Пакистан, Индия, Сащ, Мексико и Тайланд. Най- известните сортове са Басмати и Патна. Подходящ е за приготвяне на пилафи и всякакъв вид индийски ястия.
- кафяв ориз – повечето от сортовете се предлагат като бял или кафяв ориз. Кафявият е неполиран ориз. След прибирането му се премахва само обвивката. По този начин кафявият ориз е най-хранителен, защото витамините, мазнините, протеините, минералите и влакната се запазват. Той е по-нетраен от белия ориз и изисква почти два пъти по-дълго време за приготвянето му. Съхранявайте в студено, тъмно място за не повече от три месеца. Замразяването удължава срокът за съхранение.
- басмати - най-скъпият ароматичен, дългозърнест ориз. Отглежда се в подножието на Хималаите и е особено популярен в Индия. Сварените зърна са сухи и пухкави, което го прави подходящ за кърита и пилафи. Предлага се бял и кафяв басмати ориз. Кафявият басмати ориз съдържа повече фибри и изисква два пъти повече време за приготвяне.
От 1 ч.ч. ориз се получават 3 ч.ч. готов ориз
Може да се замени с: жасминов ориз (jasmine rice) (с по-къси зърна от басмати, готви се по-бързо) или друг сорт дългозърнест ориз.
- хималайски червен ориз - хималайската версия на дългозърнения кафяв ориз, но люспите са червени, а не кафяви. Може да се замени с дългозърнест ориз.
- жасминов ориз - жасминовия ориз е дългозърнест ориз, произвеждан в Тайланд и се използва като евтин заместител на басмати ориз. Има фин аромат на цветя. Продава се като бял и кафяв ориз.
Може да се замени с басмати ориз или друг дългозърнест ориз.
От 1 ч.ч. ориз се получава 3 ч.ч. готов ориз.
- глутенов - наричан още японски ориз или сладък ориз. Въпреки името си, този ориз не е сладък и не съдържа глутен. В замяна на това той е много слепващ се, късозърнест ориз. Затова широко се използва в азиатската кухня за приготвяне на суши и различни десерти.
Може да се замени с ориз за ризото или късозърнест ориз.
От 1 ч.ч. сух ориз се получават 2 ч.ч. готов ориз.
- ориз за ризото - ориз със средно големи заоблени зърна, които могат да абсорбират голямо количество вода без да се разкашкат и поради това са перфектни за приготвяне на ризото. Най-добрите сортове се отглеждат в Италия и Испания – Arborio, Baldo, Padano. Никога не мийте ориза за ризото – за да не се измие нишестето, което придава кремообразната структура на ризотото.
- ориз за бързо приготвяне - бял ориз, предварително сварен и след това дехидриран. Приготвя се за около 5 минути. Относително скъп.
- бланширан ориз - бланшираният ориз е леко сварен на пара още докато е с люспите. По този начин зърната абсорбират много от хранителните вещества и витамини, намиращи се в люспата. Когато се свари зърната остават цели и разделени. След като се сготви той губи жълтия се цвят.