Индийските орехчета (Myristica fragrans) са род вечнозелени дървета, растящи естествено в тропиците на Югоизточна Азия и Австралия. Te са важни с двете подправки, получавани от плодовете им, индийското орехче и изсушената му кора. Орехчето всъщност е семето на дървото, има яйцеобразна форма с дебелина 15–18 мм и дължина 20–30 мм, прилича на кайсия. Използва се изсушената кора на костилката или самата костилка. От дърветата се произвеждат и няколко други продукта — етерични масла, смоли и масло.
Родина са му островите Банда и Молукските острови, но тамошната кухня не му обръща внимание. Арабите, обаче, които от Античността до края на Средновековието търгували с Далечния Изток, обичат тази подправка и я използват в ястията си. Те я донесли и в Европа, където била харесвана, но достъпна в много малки количества. Особена популярност индийското орехче добило през ХVІ в, когато португалците завладяли Молукските острови. Те веднага налагат монопол върху износа му, но след около 100 години архипелагът е завзет от холандците, които на свой ред поставят под строго наблюдение дърветата индийско орехче. За откъсване само на едно плодче се предвиждало отсичане на ръката. Хитрите французи успяли да пренесат разсад и да направят плантация на остров Мавриций.
От мускатовото дърво се получават две подправки - мускатов орех и мускатов цвят, който се цени много по-високо, но се намира трудно.
Индийското орехче има силен сладникав вкус и е много използвано в кулинарията. Преди употреба мускатовото орехче трябва да се настърже на ситно ренде. Съхранява се на сухо място. Той е традиционна подправка за сладки ястия - млечни кремове, яйчени кремове, сметанови торти. Много подходящо е за гъбени и зеленчукови блюда, на спанак, зеле и лук, на сосове и месни ястия, на супи (телешко варено) и пастети.
Индийското орехче е съставна част от много етнокухни: италианската, карибската, индийската, френската, гръцката, тази на Латинска Америка и на Близкия Изток. Индийското орехче се комбинира успешно с черен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа, като се поставя непосредствено преди края на готвенето.
В сосовете индийското орехче се добавя в края на варенето, в ястията по време на готвенето, а в тестени изделия - при замесването на тестото.
Маслото на индийското орехче се използва в медицината като стимулиращо и тонизиращо средство. Отвара от плодовете помага при стомашни болки и колики. Има широка употреба и в парфюмерийната промишленост.
Една от основните му съставки е миристицинът, който се съдържа и в магданоза. Това вещество има психотропни и халюциногенни свойства и се смята, че едно орехче е в състояние да отрови възрастен човек, а маслото му е най-токсичното между етеричните масла, известни досега. Когато се приема в малки дози обаче има антисептично и стимулиращо защитните сили на организма действие.